Mалко за данъците

У нас за вдигане на данъците се говори меко казано неинформирано. Дискусията е на основа на някаква измислена идея за лява справедливост, която постановявала да се наказват с глоби през преките данъци по-високо квалифицираните и предприемчивите, и респ работодателите. Свръх богатите е ясно, че повишаване на преки данъчни ставки върху труда не ги лови. Та тази идея за "социална справедливост" бе експериментирана у нас в крайната си форма - тоталитарен социализъм - в продължение на половин век. Резултатът - всички обедняха.

Вдигането на преки данъци би могло да се дискутира смислено само в два най-общи случая:

1. При много силно и продължително прегряване на икономиката (или балониране на определен сектор) с цел известно забавяне на темпото и трупане на резерви за низходящия цикъл, респ без да се увеличават фискалните разходи;

2. При неотложни разходи за отбрана, да речем при сериозен риск от война. Това би следвало да е единствения случай, когато данъци се вдигат за да се финансира разходната част на бюджета.

Разбира се, картината е по-комплексна, но идейните принципи са тези. Ако погледнем най-близката история на икономическите практики близо до нас - от другата страна южната ни граница - ще видим ясно контрапродуктивността на вдигането на данъците, особено в условията на икономическа криза. За Гърция щеше да бъде много по-полезно, ако и беше предложена данъчна реформа, подобна на българската, с оплоскостяване и намаляване на данъчното бреме.

В България в момента сме много, много далеч и от двете хипотези за вдигане на данъчни ставки. Всяко усложняване на данъците върху труда чрез прагове и диференцирани ставки само може да влоши така или иначе незавидното състояние и тренд на пазара ни на труда. Ще увеличи неминуемо корупцията заедно с прилагането на двойни стандартни на отчетност и счетоводство. Това не само ще оскъпи и усложни работата на НАП, но естествено ще удари събираемостта и ще направи агенцията по-неефективна. Ще усложни живота и счетоводствата на множество бизнеси и предприемачи. Ще забави допълнително темпото на крехкия ни растеж.

Същевременно, у нас успешно сме разширявали разходната част на бюджета като сме финансирали тази експанзия с допълнителна експанзия и от към приходната част - с намаляване на данъците. Вудуикономикс? Едва ли. Когато икономиката расте здравословно, данъчните приходи също растат здравословно, събираемостта се подобрява при сваляне на ставките и опростяване на системата, и хазната се пълни.

Да се глобява високо квалифицирания и по-скъпо платен труд в страна, където тъкмо изтичането на младост и мозъци е критично, а квалификациите на работната ръка (и ум) вече са най-острия проблем за икономиката и пазара - това не е популизъм, нито е "ляво". Това е безумие и фискално самоубийство.

Реклама

Представяме ви:

  • Надя Маринова: Битката за талантите се води на много нива

    По време на конференция за Employer Branding на 24 ноември 2017 в Експо хотел София ще се дискутират най-добрите стратегии за управление на бранд репутацията, за изжраждане на работодателския имидж и най-успешно въведените програми за устойчиво разви...

Коментари

Реклама

Още анализи:

Още новини: