Абитуриентите и нашествието на носиите

Защо все повече абитуриенти обличат народни носии? Нима отказват модерността и се връщат на село? Не е ли странно, че тъкмо в момента, в който трябва да вървят напред към университета, те се обръщат назад?

Вече няма събитие, на което да не се появи народна носия - дали ще е празник на тиквата, възстановка на гладиаторски битки или ден на народните будители. Стожерът на управляващата партия Цветанов отново стана хит в социалните мрежи - въртейки чеверме в носия, той охотно се снимаше с всички желаещи. Преди него кметове идваха да молят г-н Борисов за някакви работи, и те пременени по народному.



Своеобразен връх за поредна година са абитуриентските балове, където все повече деца избират фолк-одеждите. Жестът действа като магнит за медиите: в него журналистите откриват бунт срещу простотията на баловете, окайвана от възрастните, както и демонстрация на светъл и чист патриотизъм. Кметът на Враца дори предложи награда за "Най-патриотичен клас", предлагайки на децата да облекат народни носии (баловете били близо до Ботевите дни). И тъй, днес на медийната сцена текат два информационни потока: в единия "лоши" младежи хвърлят чалга-гюбеци в парвенюшки дрехи, в другия виждаме "добрите" в ризи с шевици и елеци и с българското знаме
в ръка. Тази година хит беше един момък от Котел, който отиде на бала на кон, пременен като хайдутин – зад него три синджира мадами във вечерни рокли.

Какво искат да ни кажат младежите?
Няма гаранция, че девойка в народна носия няма да завърши вечерта дрогирана да прави секс в някоя канавка, нали така. Не знам това да е краят и на глупавото надхарчване на родителите за абитуриентския потлач, защото носиите едва ли са много по-евтини от вечерните рокли. За неудобствата да танцуваш с цървули или бръчник, предполагам, е намерено решение с преобличане в тоалетната на ресторанта – въпросът е във фотосесията пред училището.

И все пак какво точно казват младежите, когато позират в този вид? Отказваме модерността, връщаме се на село, ще пасем патки? Не е ли странно, че тъкмо в момента, в който трябва да вървят напред към университета, те се обръщат назад? Ще кажете - патриотизъм, но откъде пък той се свърза с народните носии? Помислете, защо възрожденците, икони на днешната ни нация, никога не са в носии – обикновено те предпочитат да се снимат в дрехи "а ла франга", т.е. стремят се да бъдат европейци. Ботев в носия, Вазов в носия – звучи странно, нали? Петко Каравелов, Стамболов – искали ли са да изглеждат като селския орач? Вярно, има една снимка на Фердинанд с носия, но това може би защото е чужденец, изглеждало му екзотично или пък е искал да го припознаят като български княз.|

Явно гордостта тук е от по-особен характер. От традицията се взима външната емблема, не съдържанието. Не да построим силна модерна страна, не да направим научни открития, не да сътворим нови произведения – а да изобразим локалност. От модуса "правя" сме преминали в модуса "съм" - трябва да ни разпознаят на глобалната сцена, а какво по-безспорно притежаваме от фолклора? Той върви заедно с природните пейзажи, един вид GPS на националното, който ни разтоварва от по-нататъшно мислене. Каква гордост може да генерира GPS-ът, аз лично не разбирам, но няма да преча.

Много народи са преминали в някакви моменти през фолклорната романтика. Руските славофили през последната третина на 19-ти век се разхождат с кафтани, в Австрия и до днес можеш да видиш покани, където се предвижда официално облекло, военна униформа или носия. Африканците седят в ООН с традиционното бубу, индийките изнасят лекции в сари, мюсюлманските страни са преработили тюрбана в различни варианти на градския по замисъл фес.

Странното е, че при нас народното се връща без всякаква стилизация, с претенция за музейна автентичност. Наследили сме това от "Балкантурист" - от 60-те години на миналия век, когато фолклорът беше преизмислен, за да се привличат валутни постъпления по "второ направление". Операцията се състоеше в това да се заличат регионалните разлики и народните носии да бъдат превърнати в обобщен национален сувенир. Днес тази тенденция е родила една мощна индустрия, която произвежда чисто нови автентични носии, както впрочем и ятагани, хурки, черешови топчета.

Кич или медиен театър?
Не ме разбирайте погрешно: чудесно ще е, ако някой се занимава с изучаване на местните облекла, да ги събира, да ги опазва в музеи. Но фолклорът е локално явление; нацията е нещо модерно и да се обозначава тя основно с фолклорни знаци е дори обидно. Още по-ценни днес са онези дизайнери, които творчески адаптират елементи от традицията към съвременния живот. Вече има фирми, които произвеждат интересни дрехи и започват да налагат местен стил, както в Индия, в Мексико, в Африка. Те са май най-напред в играта с шевиците, където често виждам прекрасни неща. Всякак бих подкрепил това усилие. Но средния път на индустриално производство на обобщени знаци за българщина – това просто е кич.

Или по-лошо: медиен театър. Театър, който легитимира като патриоти хора, които са решили да се маскират за пред камерата. Който дава възможност на кметове да укрепват позициите си, като отчитат точки в иначе празния си културен календар, или пък на журналисти, като пълнят предаванията си в празните празнични дни. Ако изгледате репортажа за хайдутина-абитуриент от училището в Котел, ще видите, че всъщност много повече говори гордата му майка – той май имал други идеи, за това пък тя подробно обяснява патриотичния смисъл на жеста му. И тук е моят проблем с фолк-абитуриентите: ако го правят за себе си, ако се бунтуват срещу досегашната практика, срещу глобализацията или каквото решат – чудесно.

Появяват се младежи в средновековни ризници, със смешни прически, във фентъзи одежди, с трактор… Може би абитуриентския бал постепенно ще се превърне в карнавал и наистина ще ни бъде весело. Въпросът е децата да не правят това, за да се харесат на родители, учители, журналисти. Това е момент, в който трябва да се откъснат от опека – след ученето да се докажат и в полето на въображението.

Реклама

Представяме ви:

  • IT индустрията у нас има потенциал за по-голямо развитие

    Моя идея е да бъде създаден общоевропейски механизъм за координация при кибератаки с централно звено в Брюксел и мрежа от центрове във всички държави-членки, сподели Мария Габриел в специално интервю за b2b Media по-малко от месец след като зае пос...
  • У нас идват инвеститори с визия

    В момента работим по 21 нови проекта на обща стойност над 834 млн. лв., които се очаква да разкрият над 2100 нови работни места, коментира Стамен Янев, изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции, в специално интервю за b2b Media....

Коментари

Реклама

Още анализи:

Още новини: