Истанбулската конвенция е като СЕТА (споразумението за търговия с Канада). Няма спорове по същество, а е нещо като заклинание към кого принадлежим. Щом идва от Запада, да сме ДА. да рапортуваме пред строя, че сме го приели веднага. Без да задаваме въпроси дали е в наш интерес, дали има някой против, нещо спорно. Това били общи ценности.

Нищо че става дума за прагматични и конкретни неща.

Това стадно чувство е класическо, да сме ДА, да сме с политическия мейнстрийм, така казват важните от Западна Европа, да ги слушаме сляпо. Като в оня стих от времето на комунизма за партията: - Ти си права, когато съгрешиш дори.

И ако се обади глас на съмнение, някой против - аууу, путинист, враг на ЕС, модерността и и прогреса. 

Всъщност, адептите на тая Истанбулска конвенция истеризират обществото с обвиненията към всеки, който не козирува и не вика ДА.