Развихря ли се нова стихия от изисквания за бизнеса?

От тази година започва да се прилага ново изискване за бизнеса – част от фирмите в България ще бъдат изправени пред предизвикателството на нефинансово докладване. Какво означава това? Че една голяма група компании и публичните дружества в страната вече са длъжни, заедно с финансовия си отчет за предходната година, да подготвят и публикуват също отчет, съдържащ нефинансова информация. Изискването е заложено в Директива 2014/95/EU на Европейския парламент за докладване на нефинансова информация и е част от изменения в Закона за счетоводството. До края на миналата година беше мистерия по какъв начин трябва да се организира докладването, каква информация да покрива нефинансовата декларация, в какъв детайл да бъде описанието. На 21.12.2017 г. мистерията беше разбулена, след като Министерство на финансите публикува насоки за прилагането на изискванията. И настъпи време за действие. Компаниите обаче трябва да се организират много бързо, защото първите нефинансови доклади трябва да бъдат издадени в срок до 30.6.2018 г.

 

Какво всъщност представлява нефинансовия отчет?

Това е самостоятелен отчет или допълнителна част към Доклада за дейността, който съдържа информация за нефинансовите резултати и цели на компанията. Това включва предоставяне на информация по теми като околна среда, служители, заинтересовани страни, човешки права, корупция, разнообразие. Очакванията са тези промени да доведат до промени в бизнес-стратегията и начина на управление в дългосрочен план за някои компании, защото може да бъде ключ за инвеститорите по отношение на разпределение на  капиталовите си средства

Кои компании са засегнати от новите изисквания? 

Компаниите, които задължително трябва да публикуват нефинансова информация, са големи предприятия от обществен интерес, които към 31 декември на отчетния период надвишават критерия за среден брой служители през финансовата година от 500 души. Предприятия от обществен интерес са:

  • публичните дружества
  • кредитни институции
  • финансови институции
  • застрахователи и презастрахователи, пенсионноосигурителни дружества и управляваните от тях фондове;
  • инвестиционни посредници;
  • търговски дружества, които произвеждат, пренасят и продават електрическа енергия и топлоенергия;
  • търговски дружества, които внасят, пренасят, разпределят и транзитират природен газ;
  • търговски дружества, които предоставят водоснабдителни, канализационни и телекомуникационни услуги и
  • „Български държавни железници“ ЕАД, и дъщерните му предприятия;

Като големи предприятия са дефинирани такива с нетни приходи от продажби – 76 млн. лв. или балансова стойност на активите – 38 млн. лв.

Очакват ли се проблеми за бизнеса във връзка с тези нови изисквания?

Препоръките на Министерство на финансите реално се основават на добрите практики за изготвяне на доклади за устойчиво развитие. Принципите на Стандарта за изготвяне на доклади на GRI, например, лесно се разпознава в препоръките на Министерството: от метода на селекция на темите, за които ще се докладва, през информация за начина на управление на темите, до количествените измерители представящи резултатите във връзка с темите. Нещо повече, указанията от 12 страници на Министерството дават примери за типа и начина на представяне на нефинансова информация за всеки един от задължителните аспекти, които са: екологични, социални и въпроси, свързани със служителите; зачитане на човешките права; въпроси свързани с корупция. Министерството се реферира и предоставя връзки към 20 насоки, методологии и стандарти, които могат да са полезни при изготвянето на нефинансовите декларации. За компании, които за пръв път се сблъскват с тази тематика, 2000 страници насоки, към които се реферира МФ, могат да са, меко казано, объркващи. Това е само едно от множеството предизвикателства, с които ще се сблъскат „новобранците“ в докладването на нефинансова информация. Ето още няколко:

  • За тези, които не са започнали подготовка още през миналата година, кратките срокове от няколко месеца до юни, са също сериозно предизвикателство. Нефинансовата декларация се изготвя значително по-дълго време от досегашния финансов доклад. Участието на повече хора, събирането на нова качествена и количествена информация са усложняващи фактори. Рядко компаниите успяват да се справят за по-малко от 8-10 месеца при изготвянето на първия доклад.
  • Нефинансовата декларация, макар да е част от годишния доклад, вече не се изготвя от финансовия отдел. Ако досега всички отдели са допринасяли с финансови данни за годишния доклад, то за нефинансовото докладване ще трябва да се включат и в самото изготвяне на доклада. Финансовите отдели, няма как да разкажат за политиките и резултатите в направления като околна среда и социални въпроси, а и никой не би следвало да го очаква от тях.
  • „С какви данни разполагаме изобщо“? Често, едва по време на изготвяне на първия си нефинансов доклад, компаниите се запитват какъв тип нефинансови количествени данни събират и съхраняват. Може би няма да сте шокирани, че обичайно те са почти никакви във връзка със задължителните сфери (околна среда, социални въпроси, човешки права). В този момент започва малка вътрешнофирмена буря по събиране на данни за цяла година, ровене в бележки, умуване на подходящи мерни единици. Прехвърлянето на отговорности и главоболието са гарантирани. Особено в процеса на одит на финалните данни.
  • Докладът вече се одобрява от повече хора. Не бива да се подценява процесът на финализиране на годишния доклад, който вече достига до повече директори на отдели. Например, няма как да се публикува информация по въпроси свързани със служителите, без финалното одобрение на Директор Човешки ресурси. Колкото повече хора го гледат, толкова по-голяма е вероятността доклада да се върне за преработка, понякога неколкократно.

Задачата за изработването на подобен доклад засега е просто изискване към бизнеса и не е разпознато като предимство. В същото време, промяната в закона е добър инструмент за комуникация с различни заинтересованите страни и за управление на репутацията: събирането и представянето на нефинансова информация дава възможност на мениджърите да преосмислят и представят важни аспекти от политиките, процесите, резултатите и рисковете пред компанията, които влияят съществено върху присъствието й на пазара.

*Пенка Коркова е консултант по устойчиво развитие в denkstatt – консултантска компания, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния, социалния и човешкия капитал. Професионалната ѝ експертиза включва създаване на CSR политики и изготвяне на доклади за устойчиво развитие, ангажиране на заинтересовани страни, въвеждане на системи за управление на качеството и социално-икономически оценки. Работи активно по проекти на големи международни и български компании от хранителната индустрия, търговски вериги, телекоми и компании от минната индустрия.

Реклама

Представяме ви:

  • GDPR не е страшен

    В днешните дигитални времена ставаме свидетели как все повече личностната идентичност от физическа се измества към дигитална, коментира по повод новата регулация Християн Стоянов, мениджър „Бизнес развитие" в Канон България в специално инте...
  • LinkedIn - платформата на бизнеса и професионалистите в него

    На 20 април в София ще се проведе практическо обучение за работа със социалната мрежа Завъртян в социални мрежи и нетуъркинг събития светът ни днес е динамичен и пъстър. Въпреки това търсим правилните пътища за връзка един с друг, особено, когато ст...

Коментари

Реклама

Още анализи:

Още новини: