В геополитиката добри и лоши няма
Преди броени дни се случиха две събития, които накараха доста хора, интересуващи се от геополитика, да вдигнат изненадано вежди. Първо, Израел, ОАЕ и Бахрейн подписаха „историческо споразумение за мир”, заслугите за което - може би напълно заслужено - отидоха при Доналд Тръмп и дори доведоха до предложение за Нобелова награда за
мир. Примирението на довчерашните противници съвсем очаквано предизвика немалко сътресения в Близкия Изток, и почти веднага доведе до друго принудително сближаване между Турция, Иран и Катар.

Второ, според някои израелски и арабски медии се е състояла среща между Хамас и Хизбула. За незапознатите с изключително интересната тема за радикалните групировки, които не правят никаква разлика между Мюсюлманско братство, Хамас, Хизбула, Ал Кайда, Ислямска държава, муджахидините, талибаните и т.н., обяснявам. Хизбула е шиитска военна групировка, базирана в Ливан, която по същество е иранско прокси. По време на войната в Сирия, където Иран подкрепи правителството на Башар Асад, това прокси воюваше срещу Мюсюлмански братя в лицето на групировки като Ахрар ал Шам и Свободната Сирийска Армия. Хамас пък е палестинска паравоенна организация, която е част от Мюсюлмански братя.

Ето защо информацията за срещата на тези две радикални враждебни групировки, както и евентуално сближаване между тях, е наистина силно изненадваща.

Тук е нужно да отворим една скоба и да напомним какво стои зад тези странни и необясними на пръв поглед близкоизточни пируети.

„Арабската пролет” е термин, който обозначава серия от протестидо граждански войни в няколко десетки мюсюлмански държави, започвайки с Тунис през 2010, и продължавайки с Египет, Алжир, Либия, Йордания, Сирия и т.н. Избухналите спонтанни и абсолютно справедливи протести на гражданите, бяха плод на натрупания гняв срещу корупцията и
политическия произвол на управляващите. Много бързо, обаче, както при всяка революция, на терен се появиха и играчи, възползващи се от ситуацията. В случая с Арабските пролети, този играч беше Мюсюлмански братя, с широката медийна подкрепа на либералните сили, особено на тогавашната американска администрация на Барак Обама, както и с логистичната и финансова подкрепа на Турция и Катар. И целта им беше една – промяна на целия политически ландшафт. Темата за Мюсюлмански братя е колкото интересна, толкова и плашеща.

Поне за мен де. Най-общо казано, Мюсюлмански братя претендират да са „цивилизования ислям, изповядващ демократични ценности”, който от години работи усърдно на Запад и е създал, признавам, супер напредничава мрежа. Схемата е много проста – открили са безброй различни благотворителни, образователни и други неправителствени организации, които на пръв поглед нямат връзка нито със самите братя, нито помежду си. За връзките на тези организации с братята, обаче, са изписани вагони материали от журналистически публикации до научни изследвания. Също така се е изписало много за конвергенцията между либералния глобализъм и „цивилизования ислям” на Мюсюлмански братя, проследени са и паричните потоци, които либерални НПО-та наливат в каузите на Братята. Да напомням ли за странните аномалии от типа на прогресивни леви в със знамената на ССА в САЩ и феминистки в Берлин които се търкалят по земята, докато крещят „Аллах Акбар”? Или влизането в политиката и издигането до върховете й на Линда Сарсур и Илхан Омар – и двете защитнички на каузата на Мюсюлмански братя? Въобще, противоестественият съюз между либералната левица и Мюсюлмански братя, както и тяхната идейна, политическа и финансова конвергенция е доста добре документирана.

Какво се случи в Близкия Изток с избухването на Арабската пролет в редица държави? Израел, Саудитска Арабия и ОАЕ не само реагираха враждебно, но и започнаха принудително да се сближават, заради опасността Арабската пролет да подпали и техните черги. Въпреки че много хора мислят, че тези страни са сред инициаторите на Арабската= пролет, тяхната политическа игра беше далеч по-сложна. Въобще, мутацията на Братята в посока по-мек ислям, обогатен с елементи на демокрация, яко изнерви Саудитите и ОАЕ, които са си средновековни монархии, а Израел няма как да допусне възхода на Братята в лицето на палестинската кауза. Израел публично коментира, че администрацията на САЩ в лицето на Барак Обама ги е изоставила. Случи се още нещо интересно, което кой знае защо, изобщо не получи гласност в България – Бенджамин Нетаняху изгони Сорос и всичките му либерални НПО-та от Израел. И какво направиха тези играчи? Включиха се със свои сили в процеса, за да могат поне отчасти да го контролират, след като не могат да го спрат. И Саудитите  Израел и ОАЕ подкрепиха военния преврат на Сиси в Египет, за да свали от власт Мюсюлмански братя. По същия начин, проблемът с Братята се проектира и в Либия. Същите играчи плюс Сиси на власт в Египет сега подкрепят Хафтар в борбата му с правителството на Мюсюлмански братя в Триполи.

А Сирия се оказа най-сложното поле. От една страна Саудитите, Израел и ОАЕ нямаха нищо против Асад да падне от власт, поради близостта му с Иран, но от друга страна, не искаха да позволят на управляваните от Катар, Турция и подкрепените от Запада Мюсюлмански братя да вземат властта в Сирия. Затова се включиха със свои проксита на терен. По
този начин в Сирия се получи геополитически триъгълник, т.е. конфликтът имаше три върха:

1. Турция, Катар, администрацията на Обама и ЕС с изпълнител Мюсюлмански братя и техните въоръжени групировки на терен

2. Иран - Сирия - ливанската Хизбула

3. Саудитска Арабия, Израел, ОАЕ - опитваха се хем да бутнат Асад, хем да не позволят на Мюсюлмански братя да вземат властта.

Именно постоянните противоречия между 1 и 3 много помогнаха на Сирия да устои. Нека не забравяме, че цели 4 години преди намесата на Русия във войната, сирийците воюваха сами. Иронията се състои в това, че Саудитите и Израел станаха съюзници по неволя, и действаха срещу неутрализирането на Мюсюлмански братя на терен, а това косвено помогна
на Сирия да удържи положението поне за известно време.

Когато Тръмп спечели изборите през 2016, той радикално промени американската външна политика в Близкия Изток. Не знам дали Путин се е радвал на избирането на Тръмп – вероятно, но със сигурност Нетаняху беше изключително щастлив. Напомням какво е различното във външно-геополитическите линии на Тръмп:

1) Спиране на финансирането на „Арабската пролет” и всички движения на Мюсюлмански братя в ислямския свят;

2) Абсолютен протекционизъм за Израел;

3) Възпиране на Китай и китайската експанзия Тръмп дори опита да обяви Мюсюлмански братята за терористична организация и цялата либерална американска преса скочи на амбразурата да ги защитава.

Тоест, най-големият удар, който нанесе Тръмп, е сближаването между ОАЕ и Израел. И се очаква това да е само началото на процеса на така нареченото „Аврамическо споразумение”. И неговият мащабен геополитически проект е пълната противоположност на глобалисткия проект, прокарван чрез Арабската пролет. Какво се случва? Почти всички арабски страни от региона, ЗАЕДНО с Израел в момента се обединяват първо срещу резултатите от Арабската пролет и второ срещу Неоосманския проект на Турция и Катар. Виждаме същата коалиция и по повод споровете в Източното Средиземноморие за териториалните води и икономическите зони с прибавен един нов участник – Гърция. Тоест, същите играчи, в същия състав, контрират Турция и на друго място. На целия този фон, Израел започва да се сближава стремително с голяма част от арабските страни в региона, срещу изоставянето от тяхна страна на палестинската кауза. Няма да е далеч от истината, ако кажем, че всички тези процеси се явяват своеобразна контрареволюция.

Какво се случва с Турция, Катар и Иран? Иран, който е най-последователният противник на самото съществуване на държавата Израел, и за когото борбата с Израел е едва ли не в основата на неговата политическа идеология, raison d'etre така да се каже? Ами няма друг избор, освен да започне да се сближава с единствените
останали противници на Израел – Турция и Катар. Да не говорим, че Турция и Иран си имат и други общи теми, освен борбата с Израел: страха от кюрдите и възникването на Кюрдска държава, както и нелош общ бизнес с ирански петрол, който заобикаля санкциите срещу Иран.

И така, стигаме до забележителния момент, в който израелските служби преди броени седмици излязоха със становище, че враг номер едно на Израел в момента вече не е Иран, а Турция.

Въобще, днешната американска политика е тотално различна от предишната, и обещава драматично да промени баланса на силите в региона.

Момчета и момичета, не искам да ви разочаровам, но няма да откриете "добрите" и "лошите" в този текст. В геополитиката добри и лоши няма, има интереси, прокарвани на живот и смърт от големите играчи. Не знам за вас, ама на мен Близкия Изток ми е по-интересен и от „Съдебен спор”.

Реклама

Inspiration Hub

 
  • Как бизнесът взаимодейства с университетите в пандемия

    Живеем във време на предизвикателства. Както бизнесът, така и образованието функционират дистанционно – липсата на физическо общуване поставя на изпитание редица процеси като провеждането на кариерни форуми, активното участие на бизнеса в процеса н...
  • Времето е богатство и е важно срещу какво го разменяме

    Бизнесът в България ще се адаптира, климатизира, ще намери начини да успее. Разбира се, ще има и хора, които ще се откажат, но смятам, че всички ще излезем една идея по устойчиви и силни от създалото се положение, коментира Димка Кънчева, която е сре...

Коментари

Реклама

Още анализи:

Още новини: