Кой победи на изборите
Едно от класическите и неписани правила в планирането и анализирането е, че коментаторите се изказват веднага след събитието, а анализаторите – изчакват поне няколко дни, в най-добрия случай – над седмица.

Резултатите от изборите в България показаха, че обществото ни връхлетяно от ляволибералната (еко)социалистическа вълна – такава каквато върлува навсякъде в Западна Европа и Щатите. Победителите от „промяната“ са огледален образ на демократическото ляво, което овладя политическия, икономически и социален живот в САЩ. Ако се замислим, може да намерим доста сходства в доктрините и поведението им – те са ултралиберални ултраглобалисти (интернационал), космополити, за които традиционните ценности и устои като национална държава, суверенитет, религия, семейство, исторически натрупвания и право са нещо овехтяло.

Демократите в САЩ, например, от години потъпкват историята на САЩ с разрушаване на редица паметници и монументи, а опитите им за промяна в Конституцията, и по-специално за отмяната на фундаменталната за американската демокрация „Първа поправка“ (тази, която гарантира на всички свобода на словото и защитава гражданите от политически репресии), са само върха на сладоледа в борбата им срещу рушенето устоите на националната държава (а и донякъде индустриалния капитализъм – понеже те са обявили индустрията също за нещо архаично и ненужно). За ляволибералното е изключително важно да бъде пресечен естествения процес по натрупване на знания и капитал, той бива заменен от неадекватните стратегии на още по-незапознати и неподготвени плановици, които по най-лошия начин моделират всички аспекти на икономическия живот. По този начин неминуемо ще стигнем до класическия проблем на социализма, описан още от Фон Баверк, Менгер и Хайек – проблемът с ефективното и ефикасно разпределение на ресурсите.

Българското „копие“ не се отличава кой знае колко, макар че има някои левашки, характерни за нашата си ехидност специфики. Преди няколко седмици Кировата партия се изпраска, че щяла да постига „леви цели с десни мерки“. Не само смешен оксиморон, но и зловреден. Защото съвременното ляво, към което нескрито са се пришили харвардците и техните сподвижници, цели увеличаване на властта, повече контрол върху икономиката, повече контрол върху поведението на обществото, повече социален инженеринг. Традиционното дясно, обаче, е в пълен противовес с тази отровна идея – то защитава личната свобода, свободата на изказване, частната собственост, консервативните натрупвания, съзиданието. Така, че усмихнатите приказки на Кирчо за леви цели и десни мерки могат да излъжат само някой незапознат и неграмотен политически човек.

Най-опасното, за което малко се говори, обаче, са надвисналите системни проблеми пред България – енергийната криза, липсата на стратегическо целеполагане, икономическите проблеми, Македонския въпрос, дрънкането на оръжие на Балканите, милитаризацията на Черно Море. Това са все въпроси, които няма как да бъдат решени от ляволиберални политици, които най-малкото – ще изтъргуват националния суверенитет и националните каузи. А заявки за това вече има…

Реклама

Inspiration Hub

 

Коментари

Реклама

Още анализи:

Още новини: