Снежни размисли
Два дена следя диспутите по снеговалежа, и по-скоро по снегопочистването, и се забавлявам на ожесточения тон. От едната страна се жалват от непочистените пътища, цената на винетките, правителството, кмета и КМБ (Клета Майка България). От другата страна привеждат данни за сумите, изразходвани в западните страни, съгласяват се с вдигането на цената на винетките, призовават за търпение за неясно колко време. И двете страни използват изразни средства, които биха зарадвали всяка средностатистическа предизборна кампания - плакати, колажи, обиди, сръдни. Стига се до ънфредване, блокиране, закани "да излезнем и да се разберем като мъже" и т.н.. Както винаги, виждам истината по средата. И тъй като съм обещал да съм конструктивен, ето някои размисли и предложения.
 
1. Масово хората имат завишени очаквания. Искат непрекъснато улиците и пътищата да са излизани. И се дразнят като не е така. Приемат го като лична обида. Напоследък хората приемат много неща като лична обида. И не могат да проумеят, че природните закони не могат да се заобиколят, като някои данъчни. Или Закона за движение по пътищата и Правилника за приложението му. Сори, хора, животът и природните закони не се съобразяват с вас. И трябва да свикнете, че понякога ще е неудобно. И че понякога има фактори вън от вас, които са по-силни и просто трябва да се съобразите с тях.
 
2. За горното, обаче, вина носят политиците. С глупостите, които говорят. Нали помните: "Ще лапат всяка снежинка преди още да е паднала на земята." Кой го кара Борисов да говори глупости и да създава нереалистични очаквания. Кой кара министър Павлова да рапортува бодро: "Всичко е ок. Няма проблеми." Кой кара шефове на агенции, областни управители, кметове и всякакви други администратори от висок ранг да говорят бодряшки измислици, които само насъскват хората. Кажете истината: "Сложно е, имайте търпение, осигурете си време." (Фандъкова напоследък е доста умерена в говоренето, май е разбрала колко е вредно да се изхвърля.)

3. Причината, да не се казва истината, може да не е комуникационна. А практическа. Драмата с парите. Да, бедна страна сме и нямаме много средства. Но, въпросът е как се изразходват тези малки средства. Дали всичко е оптимално в административните структури и дали договорите с почистващите фирми се изпълняват точно. Просто е, вместо да има съмнение дали фирмата X е взела парите Y за работата Z, или просто е свършила само 10% от Z, качете договорите в интернет. Качете методиката и процедурите на почистване, както и резултатите от проверките. Така всички ще виждат как администрацията използва парите ни. В момента в Министерски съвет има страхотен екип по Отворени данни. Изпратете цялата информация и те ще я качат. Така ще се опровергаят съмненията, че се върши по-малко работа от заплатената.

4. Качването на методиките и графиците на почистването ще има и друга функция: хората ще знаят къде и кога ще се чисти. Така ще могат да си направят плановете. Или да си преместят колите. Изобщо ще подобри координацията. Сега комуникацията е само постфактум, когато министри и кметове отговарят на разгневени въпроси или се хвалят с нещо, което би трябвало да им е част от длъжносттната характеристика.

5. Дразнещо е, когато политиците говорят, че няма пари за почистване и хората трябва да стискат зъби като им се вдигат данъците, а в същото време си купуват нови коли. Не защото им трябват, а защото били останали пари в това перо. Истинските политици щяха да преместят парите в друго перо и да чистят повече.

6. По повод на вечното: "То вие не си чистите тротоарите, пък искате да са ви чисти магистралите." имам вечното питане, на което нямам отговор. Защо като става дума за чистене на тротоарите, това е задължение на хората, а като става дума за прибиране на "тротоарно право", това е право на Общината?

И някои изводи за финал:

1. Хора, не се дърляйте помежду си. Търсете отговорност от политиците.

2. Хора, не се сърдете на природните закони. Изисквайте от политиците закони, които да работят за всички нас.

3. Политици, правете всяка информация публична. Така ще се махнат съмненията, че крадете.

4. Политици, ако пък крадете, моля ви, крадете по-малко. И свършете малко повече работа.

5. Г-н Борисов, моля Ви, спрете в самозабрава да опростачвате публичното говорене. Защото, както е казал един мъдър учител: Който много се самозабравя, останалите бързо го забравят.

Реклама

Представяме ви:

  • Днес технологията е част от всеки бизнес

    Важно е да се следи технологичното развитие и последните тенденции, за да може бизнесът да остане конкурентноспособен и да „презареди“ своя растеж, твърди Йоанис Кацанидис, управител на SoftOne Bulgaria в специално интервю за b2b Media...
  • Талантът и амбицията са от ключово значение

    Карим Рашид е име в световния дизайнерски бранш, което няма нужда от представяне. С повече от 4000 осъществени проекта, над 300 награди и клиенти в над 40 страни,  Карим с лекова успява да е винаги актуален и вечно променящ се. Ис...

Коментари

Реклама

Още анализи:

Още новини: