IT индустрията у нас има потенциал за по-голямо развитие

Моя идея е да бъде създаден общоевропейски механизъм за координация при кибератаки с централно звено в Брюксел и мрежа от центрове във всички държави-членки, сподели Мария Габриел в специално интервю за b2b Media по-малко от месец след като зае поста еврокомисар по въпросите на цифровата икономика и общество.

Мария Габриел е български политик от партия ГЕРБ и депутат в Европейския парламент от групата на Европейската народна партия (ЕНП) (от 2009 г.), зам. председател на ЕНП Жени (от 2012 г.) и заместник председател на Групата на ЕНП в Европейския парламент. На 10 май 2017 г. е номинирана за български еврокомисар. На 7 юли 2017 е официално назначена в ЕК за еврокомисар по цифровата икономика и общество, след окончателното потвърждение на Съвета на ЕС. Габриел влиза в пълномощията си веднага. В ресора й влиза не само цифровизацията на ЕС, но също и киберсигурността и авторските права.

 

Г-жо Габриел, честито за вашето избиране като еврокомисар с ресор "Цифрова икономика и общество". Към настоящия момент как оценявате страната ни по отношение на новите технлогии и развитието на цифрова икономика?

България има своите достижения в цифровите технологии. Един от ярките примери е тема, която ми е особено близка - жените в технологиите. Според последните данни на Евростат,  България е на първо място в Европейския съюз по дял на жени и момичета в сектор "Информационни и телекомуникационни технологии" с 27.7 на сто при среден процент за ЕС от 16.1 на сто. На първо място сме и по дял на жените ИТ специалисти, които са близо 30%, при 16 на сто средно за страните от Европейския съюз. Тази тенденция в България се наблюдава от 2014 г. насам. Професионалното участие на жените в ИТ сектора е съпроводено със своите специфични предизвикателства и перспективи, но безспорно е, че с участието си в този преобладаващо мъжки сектор, жените реално допринасят за развитието на модерното общество.

В същото време, резултатите от индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (индекса DESI) сочат, че имаме нужда от по-отчетлив напредък във връзка с цифровите умения, цифровизацията на бизнеса, цифровите услуги. Въпреки това бележим резултати по отношение на широколентовия интернет достъп и развитието в областта на отворените данни. IT индустрията у нас има потенциал за далеч по-перспективно развитие, стига да използва в максимална степен възможностите на четвъртата индустриална революция. Един от най-добрите примери за това са 60%-те процента растеж на облачните услуги в България, при средни 17% в световен мащаб.

Дали българското председателство на ЕС ще бъде фактор, който да помогне също за “отварянето ни” и допълнителното привличане както на инвеститори в сектора на дигиталните технологии, така и на цифровото развитие вътре в страната?

Българското председателство на ЕС е невероятен шанс да покажем потенциала на страната ни в областта на новите технологии. Триото Естония-България-Австрия определи в 18-месечната си програма като приоритет финализирането на работата по различните инициативи и действия на Цифровия единен пазар. Именно нашето председателство ще има решаваща роля по досиета като кода за електронните съобщения и ревизията на стратегията за киберсигурност. Повечето от приоритетите във възложения ми ресор ще бъдат дискутирани, преговаряни и, надявам се, успешно финализирани по времето на българското председателство. Имам конкретни идеи в тази посока и като еврокомисар ще положа необходимите усилия да затвърдим убеждението, че по-малките държави-членки провеждат дори по-добри председателства.

Популярно е да се сочи за пример Естония като особено развита страна в дигитално направление. Какъв потенциал има България в това отношение?

България има огромен потенциал в областта на информационните и комуникационни технологии. Трети сме в Европа по старт-ъпи във високите технологии. България може да бъде дигитална страна, ако всички обединят усилията си в тази посока. Имаме налице конкретни примери. Такъв е Националният център за суперкомпютърни приложения, благодарение на който страната ни се очертава като регионален лидер в тази област. Друг добър пример е българката Кристина Цветанова, която създаде първия в света таблет за незрящи и спечели през март наградата на Европейската комисия "Изгряващ предприемач". Още един пример е устройството за пчелен кошер на българската старт-ъп компания Bee smart tehnologies. Приоритет за мен са цифровите умения и в тази област България също има лидер – компанията CourseDot, предлагаща курсове в областта на информационните технологии. Така че у нас се създават и оперират все повече компании, които представят иновативни решения в образованието, социалните дейности, IT сектора. ИКТ предприятията генерират около 5 % от добавената стойност в икономиката, а над 70% от наетите в сектора са на възраст под 40 години. Това са данни, показващи потенциала на страната ни да бъде регионален лидер в новите технологии.

 

Какви са вашите позиции по основните теми като защитата на правата на интелектуалната собственост, киберсигурността, въвеждането на правила за онлайн платформите – нещо, върху което и колегите ви евродепутати акцентираха при изслушването ви?

Междинният преглед на стратегията за единния цифров пазар и какво остава да се свърши е в основата на работата ми. На масата на преговорите са предложенията, свързани с кодекса за електронните съобщения, реформата на авторското право, реформата на аудиовизуалните медийни услуги. Чакат ни също важни въпроси като киберсигурността, защитата на личните данни, правата и отговорностите на платформите.… В сферата на киберсигурността, през септември 2017 г. предстои да преразгледаме стратегията на ЕС за киберсигурност и мандата на Агенцията на ЕС за мрежова и информационна сигурност. Ще предложим и допълнителни мерки по стандартите за киберсигурност, сертифициране и етикетиране, с цел повишаване киберсигурността на обектите, свързани към интернет. Важен законодателен инструмент е директивата за мрежова и информационна сигурност,  която трябва да бъде приложена до 2018 г. Моята идея е да бъде създаден общоевропейски механизъм за координация при кибератаки с централно звено в Брюксел и мрежа от центрове във всички държави-членки. 

По отношение на авторското право е нужно да дадем възможност на творците, чийто творби се разпространяват чрез онлайн платформите, да могат да получават част от възнагражданието, а не всичко да остава за онлайн платформите. В противен случай се отнема от силата на творческия сектор. Творците имат нужда да създават, а за да го направят, трябва да получат средства от вече създадени творби. Реформата на правилата в областта на авторското право е от основно значение за адаптирането на съществуващите правила към цифровите технологии и новите форми на достъп до съдържание.

Много важен е и въпросът за онлайн платформите. Само до месеци ще имаме законодателна инициатива за практиките на нелоялна конкуренция между платформите и дружествата, които оперират на тях. От една страна, платформите играят важна роля и създават нови пазарни възможности, по-специално за малките и средни предприятия. 82 % от МСП, участвали в скорошното проучване на Евробарометър относно онлайн платформите, разчитат на търсачки, за да рекламират продукти и/или услуги онлайн. 66 % посочват, че позицията им в резултатите от търсенето има важно въздействие върху техните продажби. Едновременно с това обаче трябва да сме в състояние да разрешим проблемите. Два са конкретните въпроси за допълнително разискване: запазване на справедлива и благоприятстваща иновациите стопанска среда и осигуряване на навременното и ефективно премахване от онлайн платформите на незаконно съдържание.

Какви са допълнителните възможности, за да се отсяват истинските от неистинските новини – една силно дискусионна тема напоследък?

„Фалшивите“ новини или алтернативните факти, както още се наричат, съществуват много отдавна, но сега предизвикателството е скоростта, с която се разпространява информацията, и ширината на полето на въздействие. Ще инициирам работна експертна група на високо ниво и имам идея до края на годината да проведем форум на високо равнище за обмен на добри практики. Със сигурност е нужна работа и с онлайн платформите за прилагане на процедурите за сваляне на незаконно съдържание. Тези, които качват съдържание в Интернет, свързано с тероризъм например, вече ще носят наказателна отговорност. Преди края на 2017 г., Комисията ще издадем насоки относно това как съдържанието следва да бъде отстранено от онлайн платформи, с подходяща прозрачност и независим контрол. Нужно е да работим и в още две области. От една страна, повече програми за медийно обучение. Заедно с онлайн платформите, научните изследователи, медиите, да бъдат създадени програми, които да позволят на хората да идентифицират, когато въпросното съдържание не е от достоверен източник. Не можем да наложим на хората на какво да вярват, но нашата задача е да им предоставим  механизми и те сами да преценяват. Обсъждането на процедурните аспекти и принципи за премахване на незаконното съдържание ще бъде включено с платформите в бъдещата работа на Комисията. То ще засегне въпроси като минималните процедурни изисквания за уведомяването и предприемането на действия от онлайн посредниците, свързани например с критериите за качество на уведомленията, със задълженията за докладване, с механизмите за допитване до трети страни, както и с мерките срещу повторни нарушения и неправомерни, недобросъвестни уведомления.

Кои са първите задачи, с които се захващате като комисар по въпросите на цифровата икономика и общество?

Европейската комисия ще излезем през септември с предложения, свързани със свободното движение на данни, киберсигурността, цифровизацията на индустрията и други. Едновременно с това текат преговорите относно кода за електронните съобщения, блокирането на географски принцип, авторското право. Както вече посочих, цифровите умения са мой приоритет и през септември ще споделя идеи за конкретни инициативи в тази посока. Вече участвах в първия триалог по директивата за аудиовизуалните медийни услуги, съдържаща важни елементи за защитата на непълнолетните в Интернет. В контакт съм с офиса на Евронюз в Брюксел, за да очертаем съвместни действия за отговор на предизвикателствата. Всичко това са въпроси, които изискват координация и ангажимент, за да успеем да бъдем на висотата на очакванията на българските и останалите европейски граждани. Извеждането на тези теми до успешен край ще донесе много конкретни ползи на гражданите и предприятията. 

Реклама

Още от новини:

  • Международният форум NEXT DIFI - Sofia 2017 ще е през септември

    Българските банки и FinTech компании се срещат, за да обменят нови идеи и проекти. http://difi.b2bmedia.bg/ Технологични иновации и финансови услуги – тези теми ще обядинят представители на банковия и FinTech бранша по време на #NEXTDIFI 2017 – Меж...
  • 5 алтернативни дестинации, на които няма да срещнете тълпи

    Цяла година чакате и спестявате за момента – лятната отпуска. Но вместо да се отправите към дестинации, като Париж и Бора Бора, където има изобилие от тълпи и цените са неоправдано високи, ето няколко приятни и не по-малко красиви веста, за които да...
  • Четири градивни стъпки, ако те отхвърлят от мечтаната работа

    Попитайте хиляда човека за десетте неща, които обичат да правят, за да забавляват. Само малка част биха отговорили “да си търся нова работа”. Няма значение колко примамливо могат да звучат думите “Нает си”, процесът, за да стигнете до тях е почти ви...

Коментари

Реклама

Представяме ви:

Още съвети: