ЗАЩО ТОЧНО ТИ?

Джеймс Рийд е председател на REED, консултантска компания за подбор на персонал с над 3500 служители по цял свят, и редовен медиен коментатор по въпросите за пазара на труда и работата; участвал е в BBC News, Sky News, CNN, CNBC, London Live, Bloomberg, Sunday Brunch и The Apprentice. Знанията и опита си в сферата споделя в месечен блог за раздела „Young Voices” на Huffington Post.

В проучването за бестселъра Защо точно ти? 101 въпроса, задавани на интервю за работа, от които никога вече няма да се боите Рийд се консултира с много от служителите във фирмата си, за да открие какво прави едно интервю за работа успешно (или катастрофално).

Е, какво можете да направите, за да се отличите?

Повечето хора знаят основните неща, които трябва (проучване на фирмата, пристигане навреме) и не трябва (ругаене, лъжи) да правят. По време на проучването си обаче Рийд се концентрира върху по-малко конкретни, но жизненоважни съвети за интервю. Любимите му са :

Не става въпрос за CV-то ви, а за това кой сте и в какво можете да се превърнете:

Повечето хора започват подготовката си за интервю, като актуализират CV-то си и обмислят какво трябва да кажат по него. Но ако са ви поканили на интервю, интервюиращият вече е научил най-необходимото от него. Основната преценка е на вас и характера ви. CV-то ви се отнася изцяло за миналото – за умения и технологии, които ако вече не са остарели, скоро ще бъдат.

Бъдещето пристига неминуемо и единственото, което може да се направи за това във всеки бизнес, е да се наемат хора, способни да се справят с промяната. Ако можете да поведете промяната – дори да я започнете, – винаги ще сте желани.

Работодателите искат хора, които ще се развиват на работното място и може би ще са неузнаваеми след няколко години.

Най-добрата личност, която можете да бъдете по време на интервю, сте самите вие:

Интервюиращите са обикновени хора. Искат да усетят емоционална връзка с истинска личност, не със стратег. Харесва им, когато връзката се осъществи по време на интервю, но се случва по-рядко, отколкото им се иска, защото стаята за интервюта е изкуствена среда, такава, която лесно подтиква към изкуствено поведение, спънки в разговора и неудобни паузи.

Обикновено в такива ситуации не виждате хората в най-добрата им светлина, въпреки че точно това е целта. И след поредица подобни разговори интервюиращите често се надяват на среща с истинско човешко същество.

Ако говорите открито и честно и не преувеличавате или блъфирате, ще им дадете каквото искат. И те ще ви запомнят заради това.

Интервюто е двустранен процес:

Работните места са страничен продукт на бизнес, който съществува, за да решава проблемите на другите, и вашият интервюиращ иска да плаща на някой, който ще им помогне да го постигнат. В общи линии те се нуждаят от вас колкото и вие от тях.

Веднъж щом приемете това, би трябвало да започнете да посочвате себе си като разрешител на проблеми. Но какви проблеми ще разреши вашата потенциална нова роля за вас? Работодателите и кандидатите са равни, следователно вие сте едновременно интервюиращ и интервюиран.

Най-лошият начин да приключите интервю е да не можете да зададете въпроси:

В добавка към цялостното напрежение от едно интервю, това е психологическо убеждение, известно като правилото на финалната кулминация. Разяснено от носителя на Нобелова награда за психология Даниъл Канеман в книгата му „Мисленето”, това означава, че когато си припомняме минали събития, впечатленията ни за тях са непропорционално повлияни от финалните моменти.

Приключването на интервю с „Получих цялата информация, от която имах нужда, благодаря” поражда впечатление за неприятна комбинация от липса на любопитство, липса на интерес към работата или компанията и/или обща липса на социални умения. Въпреки повърхностните впечатления стратегията ви за завършване не е непременно за събиране на информация, въпреки че всякакви допълнителни факти ще са от полза, ако ви ги предложат. Вместо това можете да използвате завършека на интервюто, за да демонстрирате малко личен чар. Това ще затвърди позицята ви като най-добрият кандидат за работата и ще остави у интервюиращия трайно приятно впечатление.

След което идва чакането – и чуденето кога и как да се осведомите за резултата.

Повечето съвети се свеждат до едно и също: положете усилие да присъствате в съзнанието на интервюиращия, без да досаждате или дебнете. Но докато принципът е ясен, прилагането му е по-трудно. Възможно е след като изпратите кратко благодарствено съобщение, да получите в отговор само мълчание. Това е моментът да призовете цялата сила на волята си и да устоите на порива да се свържете отново с интервюиращия. Ако са ви казали, че се надяват да стигнат до решение в рамките на две седмици, е разумно да изчакате, докато крайният срок мине.

Тази ситуация е подобна на срещите. Ако излезете с някого и той повече не се свърже след това с вас, можете да пробвате още веднъж. След това ставате досадни, ако продължите да го търсите. Няма какво да спечелите от подобно поведение. И както и при срещите, е трудно да чакате търпеливо, затова най-добрият съвет е: не стойте до телефона! Продължете да разпращате CV-то си по други обяви и се пригответе да продължите нататък.

Защо точно ти? предстои да бъде издадена през м. април от издателство „Локус Пъблишинг”.

Реклама

Още от новини:

  • Принципът 80/20 и още 92 силови закона на природата

    „Тази книга обобщава научни прозрения от Нютон до наши дни, съставяйки практически наръчник за успех в бизнеса и в живота. Невероятна изобретателност.” Джеймс А. Лорънс, изпълнителен вицепрезидент, General Mills ...

Коментари

Реклама

Представяме ви:

Още съвети: