Зам-ректорът на Американския университет:

След едно посещение в Американския университет в Благоевград, решихме, че ще е интересно да обсъдим с ръководството на този не съвсем стандартен за нашите ширини образователен център какво е различното в техния подход към образованието и студентите и как виждат връзката между университетите и бизнеса, за да е в полза тя за кариерата на младите хора. Разговаряхме с доц. Емилия Занкина, първи заместник-ректор по академичните въпроси на АУБ и преподавател по политически науки. Преди АУБ, тя е защитила докторат и е работила в Питсбъргския университет, САЩ, което прави мнението и още по-интересно заради сравнението между двете системи.

 

Емилия Занкина, първи зам.-ректор по академичните въпроси на АУБ
Заместник-ректор доц. Занкина има докторска степен по международни отношения от Питсбъргския университет, САЩ. Научните й интереси са в областите на елитарна теория, популизъм, източна европеистика, политически партии, демократизация, политики в Югоизточна Европа, реформа на държавната администрация и др. Преди да започне работа в АУБ, Занкина е заемала длъжностите зам.-директор на Центъра за руски и източноевропейски науки към Питсбъргския унивестиет и асистент редактор на научното списание East European Politics and Societies.

- Как се разви АУБ през годините и какво е по-различно в образованието, което дава днес?

- Американският университет в България се развива от самото си основаване - не само с въвеждане на нови програми, но и като следи тенденциите в образованието и откъм методика на преподаване, и откъм методи за оценяване. Ние въвеждаме много иновативни подходи в класната стая. Занятията са доста интерактивни, а методите за оценяване са разнообразни. Както споменах, създаваме нови програми всяка година - сред последните са "Интегрирани маркетингови комуникации", "Предприемачество", "Публична политика", сега въвеждаме и "Психология". Развиваме се и по отношение на магистърските ни програми - имаме нова програма за управленски кадри по "Финанси, банково дело и недвижими имоти", съвместно с италианската образователна институция SDA Bocconi. Тя допълва утвърдената вече магистърска програма за ръководни кадри по бизнес администрация, която предлагаме от 2003 г. в София. Образователният сектор е един от най-бързо развиващите се днес и всяка образователна институция трябва активно да търси начини за развитие, независимо от качеството ѝ в момента. Това, че в момента сме сред топ университетите в страната и нашите студенти са най-добре реализираните, не ни дава комфорта да седим на едно място и да си казваме, че това, което правим, е страхотно. За нас ключово е това, че предлагаме образование в американски стил Liberal Arts. Това е нашият най-голям плюс. Този модел е иновативен за страната и региона, а когато го въведохме, беше крайно непознат. Парадоксалното е, че същият модел беше изоставен в Европа години наред за сметка на по-техническо образование, а се оказа много печеливш в една динамична глобализирана среда, където някои професии само след 5 години не съществуват или се трансформират и където сме изправени пред предизвикателството да образоваме млади хора за професии, които все още не съществуват. Именно такова широкоспектърно образование, каквото е Liberal Arts, с познания във всички сфери и възможност за критично мислене и разрешаване на проблеми, възползвайки се от знания в много дисциплини, ни дава огромно предимство.

- Много висши учебни заведения подготвят специалисти по специалности, които са слабо търсени. На какво се дължи това изоставане, според вас, и къде се намира АУБ в това отношение?

- За съжаление, настоящият модел на образованието у нас се оказва не съвсем удачен за стимулиране на иновациите в образованието и за оставане в крак с търсенето и с тенденциите в бизнеса. Много е фин балансът между това да се отговори на търсенето на бизнеса, но същевременно да останем верни на това какво е най-важното за младия човек откъм знания и умения. Спомняте си как в началото на 90-те години всички учехме "Счетоводство" и "Право", само защото това не беше възможно по време на комунизма в такива бройки. Преди това всички ставахме инженери, а сега всички стават психолози. Разбира се, тези тенденции ги има и те не могат да спрат при един свободен пазар на образованието. Промените, които се правят - например опити да се спират висши училища от създаване на нови специалности - няма да ни помогнат в днешната глобална среда на образование. Защото на нашите млади хора, ако не им хареса какво предлагаме тук, просто ще отидат в чужбина. И много от тях го правят. Но балансът е много фин - хем да отговаряме на пазара, хем да не предаваме важните устои като знания и умения, които слабо се променят през годините. Мисля, че важното е изграждане на много здрава ценностна система, независимо от специалността и висшето учебно заведение, както и спектър от ключови умения и грамотност в различни сфери, които не са ограничени от конкретна специалност. АУБ се опитва да намери точно този баланс с широкоспектърно образование, от една страна, и с конкретни специализации в нашите програми. Най-вече се стараем да отговаряме на бизнеса, но и да образоваме бизнеса за това от какво има нужда той. Немалко са случаите, в които ИТ компания наема завършил специалист по история, защото намират уменията и качествата, които са им необходими, в този млад човек. Тоест, опитваме се да образоваме бизнеса, че трябва да мисли много по-широко, и че уменията, които трябва да се търсят в младите хора и новите кадри, не бива да са толкова тясно технически.

- Какви контакти поддържате с бизнеса и как успявате да направите учебното съдържание адекватно на съвременния пазар и търсене?

- Първо условие е, че ние имаме доста активна мрежа от възпитаници, които са нашите представители от бизнеса и които са много ангажирани с университета. Това е нашата естествена връзка с бизнеса. Те помагат по много начини. Един от тях е да дойдат и да предлагат практично обучение и мини-курсове, които въведохме неотдавна с наши възпитаници по "Политически науки и международни отношения" и "Компютърни науки". Сега се опитваме да въведем тази практика и в други специалности. Неотдавна направихме също и кръгла маса за нашия учебен план по "Компютърни науки". Поканихме завършили студенти, които да дадат коментари относно плана и съдържанието на програмата. Мисля, че е много важно бизнесът да бъде въвлечен в оформянето на програмите, както и в някои елементи на практическото обучение и преподаване. Това не само ни дава връзка с бизнеса и практическа насоченост на обучението, но образова и бизнеса за образователната индустрия и за разликата между и предизвикателствата в преподаването и в научните среди. Това е синергия, която води до по-тясно сътрудничество и от двете страни.

- Кое е по-важно - да се подготвят "таланти", които да отговорят на търсенето, или да се подготвят бъдещи предприемачи, които да реализират иновативни собствените си идеи?

- Най-важното е да се подготвят етични млади хора, които са смели и не се страхуват да опитват. Може би това е предприемачът, но социално отговорният предприемач. Не предприемачът, теглен само от идеята за печалба, а предприемачът, който е социално отговорен и който се чувства част от обществото и иска да расте, заедно с това общество. Това изисква и конкретни таланти, и предприемачи. Но мисля, че най-важното е да възпитаваме ценностната система у младите хора, защото в днешния забързан глобален свят е много лесно да се забрави важността на този елемент.

- Има ли причина, според вас, младите българи да изберат България за развитието си?

- Има много причини да изберат България за развитието си. Първо, България в момента е една много цивилизована страна, част от клуба на богатите държави и Европейския съюз. Тя е евтина и безопасна, спрямо другите западни държави. Може би в последните сто години ние имаме късмета наистина да сме на гребена на вълната и тук да е едно много хубаво място за правене на бизнес и личностно развитие. Възможностите също са многобройни, защото като растяща и бързо развиваща се динамична икономика, тук все още има ниши, които могат да се запълнят. Много по-лесно е да измислиш нещо иновативно, много по-лесно е да изпъкнеш. Освен това, в България има и огромен недостиг на висококвалифицирана работна ръка и мисля, че тук младите хора биха могли не само да получат адекватно финансово възнаграждение за труда си, но и да издигнат статута си много по-бързо и да допринесат за развитието на обществото. Англия и Америка дават много възможности, но те могат и без нас.

- Дайте ни своята прогноза за развитието на висшето образование в следващите години?

- Очаквам да продължи развиването на нови форми на обучение от необразователни институции. Очаквам все повече да се увеличи и броя на компаниите, които правят собствени обучителни програми, уъркшопи и трейнинги. Очаквам думата образование да включва в себе си много по-разнообразни формати и съдържание, от това, с което традиционно сме свикнали да я асоциираме. Също така, очаквам да има голямо разместване в моделите и съдържанието на образованието в държавните университети. Просто няма толкова млади хора, за да запълнят всички места в нашите 51 висши училища в страната. Това, от една страна, е негативна прогноза, защото обрича на глад някои университети. Но, от друга страна, е много добро развитие, защото ще създаде конкурента среда. Така университетите с иновативни практики, ще могат да изпъкнат, точно благодарение на тях.

Реклама

Още от новини:

  • Америка отново е първа икономика в света

    САЩ се завърнаха на върха като най-конкурентната държава в света,  за пръв път от 10 г насам. Индексът е изготвен от Световния икономически форум и в него американската икономика изпреварва Сингапур, Германия, Швейцария и Япония, др...
  • След мощния ураган Майкъл, идват още рарушителни бествия

    Майкъл не е единственото бедствие, появило се на хоризонта. Националният център за ураганите в Маями твърди, че ураганът Лесли и Тропическата буря Надин не са заплаха засега, но пък Тропическата буря Серджио в Тихия океан се насочва къ...
  • Тръмп прие в Овалния кабинет пастор Андрю Брансън

    Само ден след освобождаването му от домашен арест в Турция. американският пастор Андрю Брансън се срещна и се помоли заедно с президента Тръмп в Овалния кабинет, като му благодари, че "наистина се борил за християните”. ...

Коментари

Реклама

Представяме ви:

Още съвети: