Кризата не е страшна – пагубно е бездействието

Надяваме, че бизнесът и държавата ще постигнат онзи синхрон, който ще ни позволи да поставим България по нов, коренно различен начин в рамките на Европа и света, споделя Илия Кръстев, председател на УС на сдружение Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (АИБЕСТ) в специално интервю за b2b Media.

Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (АIBEST) предприема интересна инициатива да предостави безвъзмездно на българското правителство висококвалифицирани програмисти, специалисти в сферата на киберсигурността и ръководители на проекти, за да подпомогнат за бързото изграждане на националната здравна информационна система. Срещнахте ли приемане от страна на правителството? Колко скоро може да се реализира проектът и какъв ефект да очакваме?

 

Да, членовете на AIBEST предложихме няколко проекта, с които да подкрепим усилията на правителството, както за справяне с извънредната ситуация заради COVID-19, така и с анализ и препоръки, които да подпомогнат бързото излизане от очакваната кризата и планиране на действия, които да ни поставят в по-добра позиция в сравнение с други държави. Гледаме на всичко това като подкрепа за обществото, която ще има краткосрочни ползи, но и по-важното - дългосрочна перспектива за развитие.

Правителството прецени да инвестира предоставените безвъзмездо от нашите членове 15 000 часа в бърз старт на изграждане на националната здравна информационна система. Електронното здравеопазване е важна крачка за дигитализацията в публичния сектор, ползите от него са безспорни. Затова не е изненада, че се взе решение нашият ресурс и знания да бъдат използвани в тази област.

Свързаността, технологиите, дигитализацията като цяло са не просто важни за бизнеса и живота ни днес, те са в състояние да предефинират изцяло и сегмента на здравеопазването и социалните системи.

Сякаш компаниите от сектора на технологиите и бизнес услугите ще бъдат най-леко пострадалите от последиците на COVID-19 пандемията. Как виждате бъдещето на сектора?

Компаниите от технологичния сектор и този на бизнес услугите също понасят негативните последствия от наложените ограничения в цял свят и най-общо проблемите ни са същите, както и в други сектори. В този момент няма печеливши и имунизирани срещу кризата бизнеси. Като експортно ориентиран сектор, случващото се по света влияе негативно на нашите бизнеси.

Факт е обаче, секторът на бизнес услугите и технологиите в България влезе в тази извънредна ситуация много по-подготвен от другите индустрии. Нашият бизнес е знание-интензивен и почти независим от суровини или изискващ непременно физическо присъствие. Ние знаем, че най-ценният ни актив са хората и техните знания, затова от първостепенно значение за нас остават служителите ни. Всички мерки, които взимат компаниите от сектора, са изцяло насочени към запазване на работните места и човешкия капитал на бизнеса. Не е случайно, че в сектора в момента има свободен ресурс. Това е резултат от намаляването до минимум на икономическата активност в цял свят.

Благодарение на трансформациите в сектора през последните години, България вече има завоювани нови позиции на световната карта. Ние създаваме висока добавена стойност чрез иновации, разработване на технологични продукти, модерни бизнес услуги и решения. Вярвам, че индустрията ни ще остане все така конкурентоспособна и след кризата. Всъщност, при правилна политика е напълно възможно да излезем още по-конкурентоспособни на международния пазар, тъй като кризата е глобална и засегна други традиционни ИКТ дестинации. Но това ще зависи както от усилията на целия сектор, така и от цялостната правителствена политика и от продължителността на кризата у нас.

Ангажирахте се да предоставите на правителството допълнително и анализ на трансформациите в бизнеса, публичния сектор и социалните системи, предизвикани от COVID-19 пандемията. Какво показват предварителните данни? В какъв размер ще са щетите за бизнеса, а и за икономиката?

Анализът, върху който AIBEST работи, ще има сериозна роля за планирането на нови регулации и мерки за възстановяване от кризата и бърза адаптация на публичните и частни системи.

Основна част от бизнеса ни се състои в изследвания, работа с данни, информация, прогнозен анализ на световно ниво и това е изключително ценен ресурс, който предоставяме на правителството. Ангажирахме да предоставим анализ на трансформациите, предизвикани от COVID-19 пандемията. Ще проследим и анализираме промените в икономиката, пазара на труда, здравната и социална системи, международните отношения и стратегическите за България сектори. Ще предложим успешни практики и препоръки за промени на политики и нормативна уредба.

Имаме вече наблюдения и предварителни анализи. Ако се опитаме да погледнем отвъд COVID-19 пандемията и притесненията от икономическата криза, в която навлиза България и света, можем ясно да видим трансформации, които няма да бъдат прекъснати и ще доведат до коренно нови процеси и взаимоотношения.

Защо се забави толкова България в предоставянето на публични и бизнес услуги от ново поколение и дали отговорът на настоящата криза, който би трябвало да е светкавичен ще се случи с необходимите темпове? Има ли шанс България, въпреки кризата, да заеме нови позиции и да има някакво свое предимство в рамките на Европа, пък и света?

Въпреки че е важно да се вгледаме в причините за всички забавяния на дигитализацията у нас, за AIBEST като организация и с притежаваното ноу-хау, техники и технологии е по-важно да се опитаме да погледнем няколко крачки напред и да планираме. Сигурен съм, че правителството ще направи своите анализи за развитието до момента. COVID-19 пандемията е извънредно събитие изискващо незабавни действия. Кризата е повратен момент. Те изисква незабавно решение, но изисква от нас бързо да се възползваме от възможностите, които ни предлага или най-малкото да предвидим и предотвратим това някой или нещо друго да определя бъдещето ни.

В този смисъл работата на AIBEST по този анализ е критично важна и се надявам, че заедно с други заинтересовани страни ще бъдем достатъчно далновидни и ще изградим ясна стратегия, за да позиционираме навреме България като конкурентна локация, да отправим ясни послания и стимули за задържане и привличане на инвестиции.

Гледаме на кризата като на възможност и се надяваме, че бизнесът и държавата ще постигнат онзи синхрон, който ще ни позволи да поставим България по нов, коренно различен начин в рамките на Европа и света.

Вашите Топ 3 съвета за отговор на кризата?

Кризата създава дисхармония или аномалия и това е ценен ресурс за иновациите. Трябва да използваме ефективно този ресурс. Организациите често не са склонни да поемат рискове. Те искат да бъдат в безопасност и да не излизат от „зоната на комфорта“. Кризата не е страшна сама по себе си – пагубно е бездействието. Смятам, че тези, които си зададат въпроса „какво ще стане ако?“ и излязат от кутията, ще бъдат възнаградени. Кризата е удобен момент за въвеждане на по-радикални решения и особено на дълго отлагани непопулярни мери.

Да се стремим за себе си и да възпитаваме други да бъдат лидери, които могат да се адаптират. Адаптивният лидер успява да отключи потенциала у хората, да мобилизира екипите си, да открива и управлява иновативни решения, насочени към промяна, в сътрудничество. Този лидер е катализаторът за реална трансформация. Нещо, което ни се случва в този момент.

Не бъркайте спешно с необходимо и останете фокусирани и ангажирани с приоритетите на организацията. Кризите предизвикват организационната устойчивост, както и характера, смелостта и интегритета ни като лидери. Организациите с характер имат яснота за неизменните им ценности и не правят компромиси с тях. За всичко останало са ни необходима далновидност и гъвкавост.

 

Реклама

Още от новини:

  • Кофас начертава два сценария за възстановяване след кризата

    Процес на постепенно възстановяване на икономиките или втора вълна на вируса са основните два сценария според Грегорж Шилевич, регионален икономист на Кофас груп. Той обяви това по време на специален уебинар на тема „Последиците от COVID-19 върху ико...

Коментари

Реклама

Представяме ви:

Още съвети: