Здравословните взаимоотношения се базират върху баланса на близост и отделност
Себеоценка и себеувереност се градят чрез здрави и смели действия по отстояване на емоциите и нуждите ни, поставяне на граници, носене на отговорност за решенията ни, коментира Кремена Станилова, психотелесен психотерапевт с 14-годишен стаж в областта на психотелесната терапия в специално интервю за b2b Media.

Кремена е родена във Велико Търново, завършва Великотърновския университет със специалностите българска филология, реторика, туризъм, английски език и литература и психология. Има следдипломна специализация по Аналитична психотерапия към APICS и Вестдойче Академия, чийто наследник е БИНАП в гр. София, както и множество допълнителни квалификации от училището за холистично здраве в Лондон. Член е на Българско Неорайхианско Психотерапевтично Дружество (БНДП), което е групов член на Европейската Асоциация по психотелесна психотерапия.

Работи като личен терапевт и водеща на практически групи на студенти в БИНАП. Разработила е психотерапевтични програми за индивидуална и групова работа в три основни сфери: овластяване на женската енергия и балансиране на мъжката в двата пола; управление на стреса чрез промени в отношението ни и поведенческите ни модели и чрез техники за отключване на т.нар. релаксационен отговор; ефективна комуникация за лични и корпоративни цели. Води практически семинари за широката публика в тези три области.

Автор е на книгите „Сбогом, паника и стрес” и „Кой кой е на живо и във Фейсбук”, както и на онлайн програмите „Уверени стъпки” – онлайн курс за жени, които искат да повишат своята увереност в личен и бизнес контекст; „Психологически навигатор” – онлайн курс върху 7-те енергийни центъра и поведенията, които ги балансират. Има участия в телевизионни и радио предавания, както и интервюта в редица печатни и електронни медии.

1. Във вашите психотерапевтични програми предлагате техники за управление на стреса. В настоящата пандемична ситуация не само специалистите, но всеки може да види, че нивото на стрес се повишава. Като цяло как оценявате заплахите на ситуацията за личното и общественото психично здраве?

В действителност онова, което се случва вече седем месеца в световен мащаб, е сериозно предизвикателство за психическата и физическата ни устойчивост първо, като отделни индивиди и второ, като народи. Заливани сме с океан от противоречива информация, което разклаща усещането ни за сигурност и е един от основните източници на стрес. Всяка такава информация за нещо, което се казва, че ни заплашва, се възприема от мозъка ни като сигнал за оцеляването ни, с който трябва да се справим. Тъй като мозъкът не прави разлика между хипотетична  и реална заплаха, цялата ни биохимия е в режим на отделяне на стресови хормони, които карат тялото ни да живее в пълна бойна готовност, без да има реално отпускане след преминаване на евентуалната заплаха. И тъй като вирусната заплаха е хипотетична конкретно за всеки индивид, тялото е в постоянен стрес отговор, което може да бъде причина за отключване на множество психични и физични симптоматики – тревожност, депресия, алергии, автоимунни заболявания, сърдечно-съдови заболявания и т.н. От друга страна, тоталната промяна, която трябваше да направим в живота си, като го пренастроим в режим на извънредни мерки, е един огромен допълнителен стрес. Има и трето – сблъсъкът на ценностната система на много хора с начина, по който отговорните за управлението на ситуацията, комуникираха с обществото – вменяването на вина, заплашителните прогнози, които не се оправдаха. Малко хора си дават сметка за така наречения ноцебо ефект на изричаните думи и прогнози, които могат да отключат заболявания у хора, които лесно се поддават на внушения.

2. Какви са техниките, които препоръчвате и които могат да доведат до промени в поведенческите модели? Всеки човек в настоящата ситуация би могъл да направи така, че да бъде по-малко засегнат от непрекъснатите стресови стимули.

Смятам, че твърде буквално управляващи и обикновени хора по цял свят приеха посланието на вирусната заплаха за издигане на бариери и граници помежду хората и държавите. По-скоро първо е нужно да се замислим за начина, по който поставяме граници на нездрави ситуации, навици и хора в живота си. Затова едно от най-необходимите неща е да се ограничи времето, прекарвано в четене на информация в социалните мрежи и по телевизията за вируса и неговото разпространение. Второ, да се научим да казваме „не” на всичко, което тялото и душата ни  възприемат като неприятно – чужди внушения, страхове, прекомерни изисквания. Трето, да се научим да слушаме нуждите на тялото си и да му даваме нужната почивка, храна, вода – известно е, че постоянният стрес води до дехидратация на тялото, което пък се възприема от самото тяло също като стрес и заплаха за оцеляването. Редовното пиене на вода помага за извеждане на токсините и регулира хормоналния баланс в организма и снижава стреса на всички нива. Вслушването в нуждите на душата и захранването ѝ с пълноценни взаимоотношения и удоволствия също е гаранция за повишаване на хормоните на щастието и понижаването на хормоните на стреса.

3. Възможно ли е да се влияе не само на индивидуално ниво, но и на национално – ако разглеждаме нацията като голяма обществена група, подложена по едно и също време на натиск от тревожни новини, управленчески решения, и в същото време лични проблеми на всеки един?

Отговорност на всеки човек е да се погрижи за добруването си. Онзи, който е отговорен към живота си, не търпи безотговорни решения и търси отговорност от управляващите, които е избрал. Отговорният човек избира не поради страх, а поради осъзната мотивираност едно или друго действие. Отговорният и осъзнат човек трудно се влияе и трудно се закача за една или друга манипулативна информация. Медиите са фактор в груповото влияние за максимално кратко време, но както казах дали дадена информация е добронамерена, може да бъде преценено от различните хора по различен начин. По-зависимите типове оставят отговорността на друг човек или по-скоро някакъв авторитет и лесно могат да бъдат повлияни чрез медиите като изразител на посланията на управляващите. Докато проактивните хора, които държат да управляват живота и решенията си, са труден обект за такова влияние.

4. Скоро имах възможността да видя в документален филм добре описани и разказани манипулативните техники, които се използват от технологичните гиганти-собственици на социалните мрежи и как те успешно манипулират потребителите си. Каква е според вас ролята на социалните медии във всички тези процеси, които сега наблюдаваме?

Първата книга, която написах през 2013 г., беше посветена на Фейсбук и начина, по който всеки човек в зависимост от своя характер, се позиционира и проявява в тази социална мрежа. Във Фейсбук и във всяка социална платформа се усилва както хубавото, така и лошото у отделния човек поради факта, че виртуалното пространство стимулира нарцисизма ни, но и желанието за принадлежност, като бъдем чути и видени.
Факт е, че социалните мрежи са мястото, където освен до фалшива информация, човек може за отрицателно време да има достъп до реална такава. Истинната информация на живите излъчвания по социалните мрежи за разлика от информацията, излъчвана по телевизионните канали, която доста често обслужва едни или други политически интереси, помага за сглобяване на пълната картина на реалността. Но с една уговорка – за онзи, който желае да я види. А ние виждаме и разбираме информацията според характеровите си илюзии и страхове. И според това ставаме лесен или пък труден обект на манипулациите както през социалните мрежи, така през телевизионния екран.

5. Кажете ни конкретно как ежедневният стрес влияе върху физическата ни форма и обратното?

Човешките тела разполагат с перфектна невроендокринна лаборатория за справяне с външните и вътрешните стимули, която включва сложно взаимодействие между хипоталамуса, хипофизата и надбъбречните жлези. При съответния стимул тази ос включва тялото в режим на „Бий се, замръзни или бягай”, който се усеща като физично и психично напрежение или стрес. То следва да доведе до адекватно действие за справяне със стимула и после като резултат води до релаксация (отпускане на напрежението). Когато ни нападне улично животно например, тази алармена система се включва – мозъкът изпраща сигнали на надбъбречните жлези, които отделят кортизол и адреналин за справяне с предизвикателството. Адреналинът забързва процесите – повишава се сърцебиенето и кръвното налягане, учестява се дишането, започва усилено изпотяване. Кортизолът включва имунната система и потиска храносмилателната и репродуктивната система, както и растежа. Ако алармената система на организма обаче е постоянно включена, се засягат области в мозъка, които отговарят за нашата мотивация, настроение и страхове. Според психологията чувството ни за сигурност е ключово за релаксацията на психично и физично ниво (преодоляване на стреса) и оттам за усещането ни за щастие. Затова ако съумеем да управляваме стреса, ще се чувстваме по-удовлетворени и щастливи.  И обратно, както казах по-горе, ако даваме нужната храна и почивка на тялото и душата си, ще можем да повлияем и на натрупания стрес, който в нездраво количество се превръща в дистрес.

6. Кои са вашите съвети, за да градим здравословни взаимоотношения с околните, но и със себе си?

Здравословните взаимоотношения се базират върху баланса на близост и отделност. Да мога да бъда отговорен и осъзнат Аз е гаранция за здраво Ние. Но твърде много хора влизат в двете крайности. Или са егоцентрично съсредоточени в себе си, без да зачитат нуждите и емоциите на другите хора, или са слети с другите, зачерквайки себе си и нуждите си. А личните ни нужди могат да бъдат съвсем базови, но в същото време жизненоважни – да намираме време за почивка, да се храним здравословно, да пием достатъчно вода. Водата е в основата на изграждането и запазването на вътрешния ни баланс.

7. Може ли да споделите свои наблюдения, а може би и казуси, с които се сте се сблъсквали през последните месеци, и какво е влиянието на вътрешните и външните фактори върху усещанията и емоциите на хората?

Последиците от продължаващите мерки – загуба на работа, финанси, промяна на начина на живот – през цялата година доведоха до увеличаване на тревожните и тревожно-депресивните случаи. Много хора проявяват симптомите на посттравматичен стрес. Немалко хора преживяват и морално-ценностни конфликти с наложените мерки и начина, по който те се налагат. Което е изтощаващо и един от основните източници на стрес.  
Самата ситуация обаче, има позитиви – тъй като тя се яви като катализатор на много личностни и обществени процеси – „свали маските”, принуди всички ни да ревизираме гледните си точки, да разрешаваме дълго замитани конфликти, да настояваме пред управляващите за повече отговорност и за неотложно решаване на назрели обществени въпроси, като по този начин способства за зараждане на едно ново гражданско общество, което през последните 30 години мъчително се опитваше да се прояви.

8. Работите и на корпоративно ниво. Какви са вашите съвети към компаниите?

Бих искала да насоча вниманието към компаниите, чиито служители бяха принудени да работят от вкъщи. Хората, които са вече седем месеца в този необичаен режим на работа, показват завишена тревожност именно поради липса на ясно дефинирано работно и лично пространство, както и липсата на жив човешки контакт. Имайки предвид, че това осигурява значителни икономии на компаниите за офис разходи, може би е добре те да се погрижат за здравето на своите служители, като им осигурят ваучери за йога занимания, клубове по танци или масажи, да им доставят у дома пресни плодове и зеленчуци и чиста бутилирана минерална или изворна вода, за да поддържат тонуса си. Това би снижило стреса, на който техните служители са подложени, и би допринесло за по-голяма ефективност при новите условия на работа.

9. Простичък въпрос, който едва ли има елементарен отговор, но как да повишим самооценката си и да намерим по-добра реализация в живота?

От всичко казано до тук мога да обобщя, че себеоценка и себеувереност се градят чрез здрави и смели действия по отстояване на емоциите и нуждите ни, поставяне на граници, носене на отговорност за решенията ни – независимо какви са външните условия и обстоятелства, адекватна грижа и уважение към тялото ни като къща на душата ни.

10. За да обобщим този разговор, можем ли да успяваме и без да сме най-красивите, най-талантливите, най-умните или най-самоуверените? Коя е перфектната рецепта за постигане на лични и корпоративни цели, овладяване на стреса, преодоляване на трудностите и за създаване на добър вътрешен баланс?

Перфектна рецепта едва ли има, но има универсална. И тя е да приемаме несъвършената си човешка природа и по този начин да уважаваме несъвършенствата на другите. Успява онзи, който уважава лимитите на тялото си и лимитите на ситуацията. Адаптира се към нещата, които не може да промени. Но не толерира лошо и неуважително отношение към себе си в личен и обществен план. Стреми се да променя онова, което е в рамките на неговите възможности. И на последно място, но изключително важно за добър баланс, е да успява да се отпусне, да си даде почивка и да се зарадва на успеха си, преди да атакува нови цели.

Реклама

Още от новини:

  • Подплатени ботуши с връзки VS стилни ботуши над коляното

    Новите зимни тенденции са вече тук! Зимата идва, а с нея и много нови възможности за стилни аутфити. Deichmann представя новите есенно-зимни тенденции, които се отличават с голямо стилово разнообразие и забележителни модели. Характерно за тенденци...

Коментари

Реклама

Представяме ви:

Още съвети: