Законите трябва да се правят от хора, които мислят за сектора, а не от лобисти
Г-н Стоянов, започнахте годината с поредица от становища във връзка с редица промени, които настъпват в различни нормативни документи, касаещи агросектора.

Определено годината стартира динамично. Българският фермерски съюз е единствената национално призната организация в сектора, която обединява земеделието. Членовете ни са от различни сектори – растениевъдство, животновъдство, зърнопроизводство, преработвателна промишленост, гори, дърводобив и преработка, гъбарство и трюфели, рибарство и аквакултури, както и много други. С поредица от писма до Министерството на земеделието, председателя и членовете на комисията по земеделието, храните и горите в 48-то Народно събрание, председателите на парламентарните групи и други, организацията заяви позицията на членовете ни по предстоящите промени в проекта на Закона за представителните браншови организации за производство и преработка на селскостопански продукти, предстоящите промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както и измененията в

 
Още при създаването на организацията споделихте нуждата от Закон за браншовите организации. Кои са текстовете, в които не изразявате съгласие?
 
Българският фермерски съюз напълно подкрепя инициативата да бъде създадена нормативна рамка, която да уреди празнотите в досегашното законодателство и да създаде национален механизъм, в синхрон с европейските практики, който адекватно да отговаря на потребностите на българските земеделски производители и преработватели и да въведе яснота, сигурност и прозрачност в създаването и функционирането на браншовите организации. Считаме, че  въвеждането на специфични изисквания за браншови организации по сектори, а именно растениевъдство, животновъдство, преработката на селскостопански  продукти е нефункционално, защото превръща тези организации по-скоро в професионални, а не в браншови. Апелираме да бъде премахнато изискването един земеделски производител да може да членува само е една браншова организация, тъй като това би довело до множество практически затруднения за земеделците, съвместяващи повече от една дейност в рамките на едно стопанство. Подкрепяме разделянето на браншовите организации по териториален принцип, но не споделяме заложеното в проектозакона ограничение по отношение на членуването на земеделските производители по адресна регистрация, тъй като това нарушава принципа за свободно сдружаване.
 
Второто от поредица становища беше във връзка с внесения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, където заявихте че сте категорично против промените.
 
Това изменение е кръпка върху поземлената реформа, която иначе трябва да бъде направена. Тъкмо изминаха седем години от времето, когато започна новата политика по разпределяне на пасища на животновъди и всички настроиха бизнес плановете си съобразно нея, защото едно стопанство не се създава за година или две, и ето че започва необоснована нова смяна на концепцията. В мотивите няма никакви, дори елементарни изчисления какъв ще бъде ефектът върху добивите на месо и мляко, въздействието върху цените на крайната продукция, създаването на нови работни места, изграждането на стабилни семейни животновъдни стопанства, реалното поддържане на пасищата и други. Освен това, предложението е направено по такъв начин, че да облагодетелства предимно нововъзникнали стопанства, защото ако те са съществували и наистина са местни, щяха да имат пасища отпреди седем години.
 
В допълнение предложението показва неразбиране и липса на цялостен поглед върху фермерството особено в планинските и полупланински райони, които са половината от нашата страна. Поради това, че отглеждането на пасищни животни в тези региони е изключително трудно, с подобни изменения ще се достигне до момента, в който няма да има желаещи да отглеждат пасищни животни за мляко, а вероятно малко по-късно и за месо. Фуражите са изключително скъпи, земеделските парцели са най-често маломерни и разпокъсани. Това принуждава фермерите да придвижват животните доста далече от постоянните животновъдни обекти, много често високо в планината, за да могат да ги оставят на паша, много често чак до ноември, декември. Тези пасища обикновено не са до постоянния обект, а постоянните животновъдни обекти се създават с много труд, пари и усилия. Именно липсата на истинска визия, концепция и стратегия не може да покаже реалната картина, да раздели регионално държавата според нуждите на стопанствата, да каже как ще е за индустриалните ферми с оборно отглежданите животни, как ще е за семейните стопанства, които отглеждат животните оборно и пасищно, как ще е за семейните стопанства с пасищни животни за месо и др. Нека не бъдем разбирани погрешно - ние сме за развитие на местното, семейно животновъдство, но измененията в законите трябва да се правят от хора, които разбират какво е това и имат на масата пред себе си качествена концепция за развитието на този сектор, иначе на нас това ни прилича на лобизъм.
 
Повдигнахте завесата и за измененията в Закона за подпомагане на земеделските производители. В становището си подчертахте, че в случая те по-скоро пречат, отколкото помагат на касаещите ги.
 
Измененията в Закона за подпомагане на земеделските производители са свързани с процедурата за обжалване на административни актове с уведомителни писма. Към момента те се изпращаха към управляващия орган, като в повечето случаи се касаеше за технически грешки, които можеше да бъдат коригирани своевременно и земеделците да получат бързо плащанията си. Изменението в чл. 29 ал. 3 гласи: “Индивидуалните и общите административни актове, издавани при прилагането на този закон, подлежат на оспорване пред компетентния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като оспорването не спира тяхното изпълнение.“ С новопредложената процедура и изчакването на съдебно решение, Българският фермерски съюз смята, че с вече приетите промени, срокът на времето за получаване на средствата се удължава за неопределен период, което не опростява, а напротив затруднява работата на ангажираните лица.
 
Да погледнем към първата година от създаването на Българския фермерски съюз. Имате учредени и работещи структури в София, Стара Загора, Смолян и Челопеч. Към организацията се присъединиха и рибарите от Ченгене скеле. Смятате ли да отбележите годишнината по специален начин?
 
Първата година от съществуването ни показа, че сме на правилния път за развитието на сектора. Предстои учредяването на още над 10 областни структури, засилва се интересът и на индивидуалните ни членове. През месец февруари ще направим отчет, както за ангажираните лица, така и за представителите на медиите. Предстои обявяването и на първия Национален студентски конкурс за есе и късометражен филм на тема „Фермерството и младите хора“. Отново залагаме на обединение, като в него ще могат да участват всички студенти от висшите учебни заведения в страната.

Реклама

Още от новини:

Коментари

Реклама

Представяме ви:

Още съвети: