Как да опазим българската медоносна пчела?
Данни от последните изследвания на територията на Европа показват, че генетичното разнообразие на медоносните пчели като насекоми с огромно биологично, екологично, стопанско и икономическо значение е застрашено. Сред множеството фактори за това е интензивният трансфер на чужди подвидове из територията на континента. В тази връзка учените са категорични, че за опазването на медоносните пчели е важна целенасочената грижата за местните им популации, които са най-адаптирани и устойчиви към обитаваните от тях конкретни условия на средата.
• Интензивният трансфер на чужди подвидове медоносни пчели застрашава генетичното разнообразие на вида в Европа

• Страната ни трябва да работи за опазване на местната българска медоносна пчела

• Българската медоносна пчела Apis mellifera rodopica е с международно признати качества, на европейско ниво – с най-висока средна преживяемост след опаразитяване с основни вредители и с висока продуктивност на пчелен мед при местните за страната ни условия в сравнение с други интродуцирани подвидове

Към настоящия момент са налични достатъчно генетични маркери, чрез които местната българска пчела може да бъде характеризирана и успешно разграничена от другите европейски подвидове, а в страната обект на професионално и любителско пчеларство са над 800 000 пчелни семейства. Чрез прилагането на Национална програма,
Националната развъдна асоциация по пчеларство има основната задача да осигури запазването на генофонда на местната българска медоносна пчела, прилагайки научно обосновани селекционни дейности.

Как да опазим българската медоносна пчела?

За опазване на генетичния фонд към момента в България има разработена система от биологични, етологични и генетични маркери, с помощта на които тя може да бъде успешно разграничена.

Според проф. д.б.н. Евгения Иванова от Биологическия факултет на Пловдивския университет, в страната ни трябва да се работи за опазване на местната медоносна пчела, при стриктно спазване на националното Законодателство и въз основа на ефективното взаимодействие между изследователи, пчелари и земеделци. В момента е важно да се направи оценка на загубите и да се установят и характеризират причините за повишаващата се смъртност.

„Една от положителните инициативи в посока съхранение на пчелите и опазване на околната среда у нас е провеждащият се обективен BeeOmonitoring (биомониторинг), патент на BeeOdiversity, който се осъществява благодарение на пчелни семейства, отглеждани в защитената вододайна зона на изворната вода DEVIN. Четири пъти в годината BeeOdiversity анализира проби от прашеца, който пчелите събират в радиус от 1,5 км около извора. Анализът включва проверка на наличие за над 500 различни вида пестициди и тежки метали, характеризиращи качеството на околната среда и осигуряващи биоразнообразиета на района. Анализите на тази задълбочена информация доказват, че регионът на водовземане е разположен далеч от замърсяване и аграрна дейност, а българската медоносна пчела в това местонахождение е защитена“, изтъква проф. д.б.н. Иванова.

Как да опазим българската медоносна пчела?

Сред всички сравнявани европейски подвидове и произходи, българската медоносна пчела е с международно признати качества и най-висока средна преживяемост при налично опаразитяване с основните вредители Varroa, Nosema, ABPV и DWV вируси. Тя има ниска склонност към роене, което запазва семействата ѝ многочислени и силни през активния период на медосбор, миролюбива е, което улеснява работата на пчеларя и не създава опасност за него и околните, демонстрира отчетливо силно изявено хигиенно поведение, което води до бързото и успешно почистване на семейството и до ефективни грижи за здравето на пчелите в него и е с висока плодовитост на пчелната майка. В сравнение с други, изпитвани през годините на територията на страната ни подвидове, българската медоносна пчела е с около 20% по-висока продуктивност на пчелен мед.

Реклама

Още от новини:

  • Има ли планетарното хранене почва у нас?

    Днес хората обръщат все по-голямо внимание на здравословното хранене, но колко от нас всъщност се замислят, че храненето ни има пряко отношение и към природата? Къде се пресичат грижата за човешкото благо и това на планетата? Точката на тяхната „срещ...

Коментари

Реклама

Представяме ви:

Още съвети: