4 причини защо хората вярват на фалшиви новини

От известно време една от горещите теми е “феноменът с фалшивите новини или алтернативните факти”, където черното е бяло, а бялото чрено, а реалността е изкривена през различни призми.

В политическите дебати често се спори с “алтернативни факти”, а Интернет пространството е залято от фалшиви новини.

Но проблемът не е от вчера. Дискусиите около тази тема е имало в класическите политически дебати още през 1946 година, а вероятно и преди това. Но в посочената година е публикувано есе от Оруел, в което известният автор обяснява как политическият език“ е конструиран така, че да извърта лъжи около истината” и се състои от “евфемизми, подлагане всичко под съмнение, но и да хвърляш сянка от съмнение върху определени тези.” 

Но въпреки, че фалшивите новини и алтернативните факти не са ново явление и популяни автори като Оруел вече са ги разглеждали, хората все още вярват в тях.  

Д-р Майкъл Шърмър е автор на книгата “Защо хората вярват на странни твърдения”. Той е преподавател в Университета Чапман, където преподава предмета “Скептицизъм”. Според него има няколко причини за това:

Опростени възприятия

Най-общо, когато нашият мозък усвоява информация, е лесно да се довериш на тази информация и рядко се проявява скептицизъм. Такава реакция е по-скоро неестествена. Малко хора са предубедени към това, което четат или чуват. Проучванията сочат, че когато чуваме и осмисляме дадено твърдение, нашият мозък естествено го възприема като истина и ако се прояви недоверие, то идва като втора стъпка на един по-късен етап. Това е следващото когнитивно възприятие и то не се появява винаги. По-лесно е просто да приемем фактите и да продължим напред без да ги поставяме под съмнение.

Проучванията показват, че когато осъзнаем нещо ново, получаваме доза допамин в засегнатите области на мозъка ни и изпитваме чувство на задоволство.

Когнитивен дисонанс

Когнитивният дисонанс е неприятното напрежение, което ни предизвиква ситуация, при която в нашия мозък се сблъскват две противополжни идеи по едно и също време. В такава ситуация ни е по-лесно да оспорим фактите, отколкото да се откажем от едно вече вкоренено убеждение.

Реакционистки ефект

Когнитивните възприятия и дисонанси ни водят към един феномен - хората се втвърдяват по отношение на вкоренените си убеждения дори повече в ситуация, в която някой ги поставя под съмнение и им сочи доказателства, с които ги оборва. Това е така нареченият реакционистки ефект - да отвърнеш на огъня, открит срещу собствените ти убеждения. 

Серия от научни експерименти сред група доброволци го доказват. На участниците са били представени вестници, пълни с фалшиви новини, които потвърждават някои от най-разпространените в обществото заблуди, като например съществуването на оръжия за масово поразяване в Ирак.

После им се предоставят коректни новини, в които става ясно, че такива оръжия никога не са били намирани. Тези, които по принцип са се противопоставяли на войната са възприели лесно новата информация и напълно са пренебрегнали първоначалната, а тези, които по убеждение са подкрепяли войната са направили точно обратното - повярвали са силно на фалшивата информация и са отхвърлили истинската после. Нещо повече, втората група са били още по-убедени, че в Ирак има такива оръжеия след като техните виждания са били оспорени от истинските новини. Така и двата лагера са останали на първоначалните си позиции, независимо от всичко.

Племенно единство

Ние сме социални същества и искаме да дадем сигнал на другите, че могат да ни имат доверие като член на групата.
Това означава, че сеъсгласяваме с мнението на другите - независимо дали тази група е нашата политическа партия или религиозна общност - не бихме се отклонили твърде много от общоприетите вярвания.

В крайна сметка ние всички сме отговорни за това, което вярваме и е наше задължение да сме скептични към фалшивите новини и алтернативните факти. Не е лошо понякога да се замисляме: “Откъде знаем, че това е истина? Кой е източникът на определено твърдение? Кой го казва и каква е неговата мотивация?” Винаги трябва да внимаваме да не заблуждаваме себе си и другите. И както Оруел пише в своето есе от 1946 година:

“Дори, за да видиш това, което е буквално под носа ти, се изисква някакво усилие…”

Истината е, че всички ние сме сбособни да повярваме на неща, които не са истина и когато открием, че грешим, не сме склонни да си признаем, а сме гоови да защитаваме тезите си. Възможно е да упорстваме по този начин много дълго време и единственото спасение е да ни връхлети суровата действителност.

Реклама

Представяме ви:

  • IT индустрията у нас има потенциал за по-голямо развитие

    Моя идея е да бъде създаден общоевропейски механизъм за координация при кибератаки с централно звено в Брюксел и мрежа от центрове във всички държави-членки, сподели Мария Габриел в специално интервю за b2b Media по-малко от месец след като зае пос...
  • У нас идват инвеститори с визия

    В момента работим по 21 нови проекта на обща стойност над 834 млн. лв., които се очаква да разкрият над 2100 нови работни места, коментира Стамен Янев, изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции, в специално интервю за b2b Media....

Коментари

Реклама

Още новини:

Още анализи: