4 причини защо хората вярват на фалшиви новини

От известно време една от горещите теми е “феноменът с фалшивите новини или алтернативните факти”, където черното е бяло, а бялото чрено, а реалността е изкривена през различни призми.

В политическите дебати често се спори с “алтернативни факти”, а Интернет пространството е залято от фалшиви новини.

Но проблемът не е от вчера. Дискусиите около тази тема е имало в класическите политически дебати още през 1946 година, а вероятно и преди това. Но в посочената година е публикувано есе от Оруел, в което известният автор обяснява как политическият език“ е конструиран така, че да извърта лъжи около истината” и се състои от “евфемизми, подлагане всичко под съмнение, но и да хвърляш сянка от съмнение върху определени тези.” 

Но въпреки, че фалшивите новини и алтернативните факти не са ново явление и популяни автори като Оруел вече са ги разглеждали, хората все още вярват в тях.  

Д-р Майкъл Шърмър е автор на книгата “Защо хората вярват на странни твърдения”. Той е преподавател в Университета Чапман, където преподава предмета “Скептицизъм”. Според него има няколко причини за това:

Опростени възприятия

Най-общо, когато нашият мозък усвоява информация, е лесно да се довериш на тази информация и рядко се проявява скептицизъм. Такава реакция е по-скоро неестествена. Малко хора са предубедени към това, което четат или чуват. Проучванията сочат, че когато чуваме и осмисляме дадено твърдение, нашият мозък естествено го възприема като истина и ако се прояви недоверие, то идва като втора стъпка на един по-късен етап. Това е следващото когнитивно възприятие и то не се появява винаги. По-лесно е просто да приемем фактите и да продължим напред без да ги поставяме под съмнение.

Проучванията показват, че когато осъзнаем нещо ново, получаваме доза допамин в засегнатите области на мозъка ни и изпитваме чувство на задоволство.

Когнитивен дисонанс

Когнитивният дисонанс е неприятното напрежение, което ни предизвиква ситуация, при която в нашия мозък се сблъскват две противополжни идеи по едно и също време. В такава ситуация ни е по-лесно да оспорим фактите, отколкото да се откажем от едно вече вкоренено убеждение.

Реакционистки ефект

Когнитивните възприятия и дисонанси ни водят към един феномен - хората се втвърдяват по отношение на вкоренените си убеждения дори повече в ситуация, в която някой ги поставя под съмнение и им сочи доказателства, с които ги оборва. Това е така нареченият реакционистки ефект - да отвърнеш на огъня, открит срещу собствените ти убеждения. 

Серия от научни експерименти сред група доброволци го доказват. На участниците са били представени вестници, пълни с фалшиви новини, които потвърждават някои от най-разпространените в обществото заблуди, като например съществуването на оръжия за масово поразяване в Ирак.

После им се предоставят коректни новини, в които става ясно, че такива оръжия никога не са били намирани. Тези, които по принцип са се противопоставяли на войната са възприели лесно новата информация и напълно са пренебрегнали първоначалната, а тези, които по убеждение са подкрепяли войната са направили точно обратното - повярвали са силно на фалшивата информация и са отхвърлили истинската после. Нещо повече, втората група са били още по-убедени, че в Ирак има такива оръжеия след като техните виждания са били оспорени от истинските новини. Така и двата лагера са останали на първоначалните си позиции, независимо от всичко.

Племенно единство

Ние сме социални същества и искаме да дадем сигнал на другите, че могат да ни имат доверие като член на групата.
Това означава, че сеъсгласяваме с мнението на другите - независимо дали тази група е нашата политическа партия или религиозна общност - не бихме се отклонили твърде много от общоприетите вярвания.

В крайна сметка ние всички сме отговорни за това, което вярваме и е наше задължение да сме скептични към фалшивите новини и алтернативните факти. Не е лошо понякога да се замисляме: “Откъде знаем, че това е истина? Кой е източникът на определено твърдение? Кой го казва и каква е неговата мотивация?” Винаги трябва да внимаваме да не заблуждаваме себе си и другите. И както Оруел пише в своето есе от 1946 година:

“Дори, за да видиш това, което е буквално под носа ти, се изисква някакво усилие…”

Истината е, че всички ние сме сбособни да повярваме на неща, които не са истина и когато открием, че грешим, не сме склонни да си признаем, а сме гоови да защитаваме тезите си. Възможно е да упорстваме по този начин много дълго време и единственото спасение е да ни връхлети суровата действителност.

Реклама

Представяме ви:

  • Sharks in IT: Изкуството на новите технологии

    Новата технологична революция се случва и е част от нашето ежедневие. Ето защо Sharks in IT / Tech Summit се появи и неговото първо издание е на 30 май 2017 г. в София тех парк, разказва Надя Маринова, главен редактор на b2b Media. Какво стои зад ...
  • Градим нов мост за инвестиции между София и Берлин

    София набира популярност като новата гореща дигиталната и старт-ъп точка на Югоизточна Европа, казва Стефан Йонков, ръководител на Службата по търговско-икономически въпроси в Берлин в специално интервю за b2b Media.Стефан Йонков е ръководител на С...

Коментари

Реклама

Още новини:

Още анализи: