Социалната тревожност – високата цена на живота в мрежата

Социалната тревожност е включена в класификатора на фобийните разстройства на Американската Психологична Асоциация DSM-5 още през 1965г. Изразява се в тревожност т.е. страх от социални взаимоотношения например:

Отбелязан постоянен страх за една или повече социални ситуации и загриженост относно контрола от страна на трети лица:

 

  • Социални взаимодействия – напр. разговори, срещи с непознати хора
  • Да бъдеш наблюдаван – напр. хранене на публично място, писане ..
  • Представяне пред публика – например реч

Индивидът се опасява, че той или тя ще действа по начин или ще покаже симптоми на безпокойство, които ще бъдат неудобни и унизителни и човекът ще бъде отрицателно оценен.

Социалната ситуация винаги предизвиква страх или безпокойство, като резултат заплашителните ситуации се избягват или се понасят с неимоверно напрежение.

  1. Какви са симптомите на социалната тревожност и как можем да познаем че страдаме?

Вие можете да страдате от социална тревожност ако:

  • -се страхувате от ежедневните си дейности като среща с непознати, започване на разговори, говорене по телефона, работа или пазаруване
  • -избягвате или се притеснявате много за социалните дейности, като групови разговори, хранене с компания и партита
  • -изпитвате страх да използвате тоалетна на обществено място
  • -винаги се притеснявате да направите нещо, което смятате за неудобно, като изчервяване, изпотяване или поява на некомпетентност
  • -трудно е да правите неща, когато другите ви гледат - може да се чувствате така, сякаш сте гледани и съдени през цялото време
  • -страх ви е от критика, избягвате контакт с очите 
  • -често имате симптоми като гадене, изпотяване, треперене или сърцебиене
  • -имате пристъпи на паника (изпитвате огромно чувство на страх и безпокойство, обикновено само за няколко минути)
  1. Съществува ли статистика за това колко е разпространена социалната тревожност и до какво води тя?

Около 7% от общото население страда от един или няколко вида социална тревожност, като жените са предразположени повече от мъжете. Интересен е фактът,  че социалната тревожност се развива още по време на тийнейджърските години след 13-годишна възраст. По това време много от родителите на деца предразположени към симптоматика на социална тревожност смятат, че децата им са стеснителни и срамежливи и си мислят, че това ще отмине от само себе си.

Симптомът на социалната тревожност може да доведе постепенно до самоизолация и в последствие развитие на депресия, афективни разстройства и личностни разтройства. Също така когато тревожността е подтисната това води до злоупотреби с алкохол, цигари, наркотични вещества.

  1. След като социалната тревожност е психологичен проблем с история, има ли изследвания какво я предизвиква?

 

  1. Счита се че има доказателства за генетично наследство 
  2. Отглеждането и възпитанието на детето
  3. Травми в детството
  4. Фактори на личността

Ако математически изразим факторите за възникване на явлението социална тревожност то 25% - 40% са независими от индивида (наследственост, личностни черти), докато от 60 до 75% са резултат от въздействието на околната среда т.е. социалния живот на родителя, детето, обществото.

  1. Как влияе животът в мрежата върху социалната тревожност?

За съжаление това е изцяло ново явление в живота на човека и все още няма доказателства и задълбочени изследвания за влиянието на интернет и непрестанния поток от информация върху личността и нейното развитие. Психолозите само споделят наблюдения и хипотези, които са изцяло техни и се базират на личен и професионален опит.

  1. Какъв тип личности избират да посветят живота си на информационните технологии?

Понякога това са т.н. шизоидни личности, които от една страна са с потисната чувствителност, почти винаги показват дистанцираност, но същевременно страдат от последваща изолация. Трудно успяват да изграждат междуличностни връзки, тъй като са недоверчиви и вътрешно противоречиви. Близостта на околните ги плаши, те имат желание за близост, която страхът обаче не допуска. В резултат на колебливостта често са затруднени да предприемат действия. Когато обаче са достигнали до твърдо убеждение, държат на него упорито и без притеснение. Често се наблюдава строг морал, фанатична религиозност и твърда принципност, по-рядко егоизъм и фанатизъм, отчуждаване от околния свят и понякога жестокост.

Представете си сега шизоидния тип личност, съчетана със социална тревожност, огромния стрес при работата (24часа на разположение) качеството на  живот на тези личности. Често при превъзмогването на стреса се дават съвети за йога, разходки в планината и др. такива, но отново това са индивидуални занимания и те не влияят на социалния живот на хората.

Често пъти неглижирането на това състояние води до сериозни психични отклонения и понякога има летален край.

Известна е историята на един Java програмист, много добър в своята област. Хората определено са го смятали за успял и интелигентен човек – добро образование, работа в чужбина и добра заплата. И неочаквано този този млад 35 годишен мъж е намерен мъртъв. Следствието не е намерило доказателства за насилствена смърт – заключението е самоубийство или трагичен инцидент.

Дали нещо е подтикнало този млад мъж да посегне на живота си е трудно да се каже. Можем само да гадаем за неговото психично състояние по филмчетата, които е публикувал с разкази три поредни дни преди фаталния инцидент съпоставени с описания на приятел на починалия.

Материалът е предоставен от Център за социално здраве „SOMENSO“

www.somenso.com

Реклама

Представяме ви:

  • Криптовалутите ще свържат борсите и банките

    Повече ексчейнджи ще бъдат напълно регулирани и ще си партнират с финансови и държавни органи, коментира Паскал Таларидаот Джарвис Едж (Jarvis Edge) в специално интервю за b2b Media. Паскал Таларида, роден и израснал във Франция, е професионале...
  • Успешната компания на 21 век създава споделени стойности

    Д-р Марина Стефановае преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси и в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Паралелно със заетостта си в академичната област, Марина Стефанова е директор „Устойчиво развитие“ към Българс...

Коментари

Реклама

Още новини:

Още анализи: