Костюмът е създаден в бившия СССР през 70-те години на миналия век, стойността му се пази в строга тайна и до днес
 
Оригиналният скафандър на втория български космонавт Александър Александров пристига в София и ще бъде част от изложение “ВЛЕЗ В КОСМОСА” в столичния Сердика Център. Събитието е вдъхновено от Световната седмица на Космоса, която се отбелязва всяка година от 4 до 10 октомври. Костюмът е създаден в бившия СССР през 70-те години на миналия век, а стойността му и материалите, от които е изработен, се пазят в строга тайна и до днес. За последно скафандърът е бил в София в началото на века, а сега за първи път ще бъде изложен в търговски център, където могат да го видят безплатно десетки хиляди посетители. “ВЛЕЗ В КОСМОСА” ще продължи до 27 октомври. Входът е свободен.
 

Прочети още: Скафандърът на втория български космонавт пристига в София за изложението “Влез в космоса”

Изследователи от отдел “Растителна клетъчна биотехнология” към Център по растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ), съвместно с лаборатория по Метаболомика при Българска академия на науките (БАН), разработиха иновативен за България 3D модел на човешки епидермис, с цел проучвания в областта на медицината и фармацевтичната индустрия. Разработката включва прилагането на специализирани техники за възпроизвеждане на сложната физиологична структура и защитна функция на човешкия епидермис.
 
Експерименталният епидермален прототип пресъздава най-външния слой на човешката кожа, която е най-големият орган в човешкото тяло. Дебелината на човешкия епидермис е от порядъка на 50 - 100 µm, като тя се изменя с процесите на стареене или други фактори, които отслабват дермо-епидермалните взаимовръзки. Дермата е вътрешният дермален слой, който спомага за образуването на колаген и еластин, заедно с епидермиса. Епидермисът е изграден от кератиноцитни епителни клетки, които основно продуцират кератини, формирайки защитна бариера, както и меланоцитни клетки, които осигуряват пигментацията на кожата. Кератиноцитите имат способността да се диференцират и да мигрират, като по този начин формират пет стратифицирани (вертикално структурирани) слоя. Всеки от тези слоеве участва в поддържането на клетъчния имунитет и хомеостазата (способността на живите организми да поддържат динамично равновесие във вътрешната си среда).

Прочети още: Български учени създадоха прототип на човешка кожа за проучвания в областта на медицината и...

Сигурно сте виждали изсъхналите иглолистни дървета по южните склонове на планините и в ниската част от страната. Всички станахме свидетели и на пожарите, които бушуваха особено силно тази година.  Това води след себе си до следващи проблеми – потенциални нови пожари, загуба на гори и замяната им с храстова растителност – обезлесяване, което е предпоставка за ерозия, наводнения, загуба на биоразнообразие. Освен това представлява и   огромна загуба на ресурс (дървесина).
 

Прочети още: Липсата на грижа за горите води до природни бедствия Застрашени сме от нови пожари, ерозия и...

85,6% от децата в България закусват редовно, като най-често консумираните храни са тестени изделия (59,1%), сандвичи (55,9%) и зърнени храни (32,7%). Само 5% от децата включват зеленчуци в закуската си, което подчертава нуждата от по-балансирани и разнообразни хранителни опции. Това показват данните от национално представително проучване за хранителните навици на децата в България, проведено през юни по поръчка на Лидл България.

Анкетата е част от дългосрочната инициатива на смарт ритейлъра #ХраненеСмисъл и извежда ключови тенденции в хранителните навици на децата на възраст между 7 и 18 години. Целта на кампанията е да насочи вниманието към принципите на здравословното и балансирано хранене сред децата и техните семейства, както и към влиянието му върху здравето на планетата.

Прочети още: 85,6% от децата в България закусват редовно, но само 5% включват зеленчуци в закуската си