Една от основните причини за високите разходи е фактът, че реалната терапевтична практика в България значително се отклонява от международните стандарти за лечение на хронична уртикария
На специална пресконференция, водещи експерти дерматолози и алерголози, представители на здравния сектор и пациенти оповестиха и обсъдиха резултатите от анкетно проучване* за икономическите ефекти от болестта хронична уртикария в България. Анализът, базиран на данни от реалната клинична практика, разкрива, че дерматологичното заболяване представлява значим медицински, социален и икономически проблем. Годишната икономическа тежест, която хроничната уртикария оказва на страната, достига 39.2 млн. лв. (приблизително 20.0 млн. евро).
Събитието бе открито с история на пациент - Мирела Петкова разказа за нейния живот със заболяването и сподели: “Хроничната уртикария е съвременният бич на човечеството”. Проф. Жана Казанджиева описа накратко заболяването, което се характеризира с повтаряща се поява на силно сърбящи обриви, с продължителност повече от шест седмици. Хроничната уртикария засяга около 0.5% от възрастното население в България, което означава приблизително 26 000 засегнати пациенти. От тях около 70% са с реално поставена диагноза. Д-р Симеон Узунов коментира силното негативно влияние, което оказва тежката хроничната уртикария върху качеството на живот на засегнатите. Тя влияе както на физическото, така и емоционалното благосъстояние на пациентите, като нарушава способността им да бъдат активни и продуктивни в обществото. Сред хората с болестта значително по-често се наблюдават депресия, тревожност и сериозни нарушения на съня. Анета Драганова, председател на Асоциацията на пациентите активно в здравеопазването сподели: “Проблемите на пациентите не се познават в дълбочина. За съжаление всички кожни заболявания са ад и обществото не е достатъчно добре запознато”.
Д-р Георги Славчев от НТА Ltd, оповести анализа, като акцентира, че общата годишна икономическа тежест от 39.2 млн. лв. е разделена на преки разходи за лечение и грижи (23.8 млн. лв.) и непреки разходи, свързани със загуба на производителност (15.4 млн. лв.). Тези загуби към БВП представляват близо 40% от общата тежест и се усещат от цялото общество.
Една от основните причини за високите разходи е фактът, че реалната терапевтична практика в България значително се отклонява от международните стандарти за лечение на хронична уртикария. Проф. Мария Стаевска потвърди данните, че диагнозата често идва късно - близо 2 години е периодът между първите симптоми и диагностицирането на пациентите. Преди да получат правилната диагноза, те посещават средно 5 различни специалисти. Това забавяне е свързано и със значителни разходи за различни, често излишни изследвания. Разходите за поставяне на точна диагноза, заплатени от самите пациенти, достигат 6.3 млн. лв.
След диагностициране се оказва, че прилаганите конвенционални терапии често са недостатъчно ефективни, което води до рецидиви и употреба на кортикостероиди. Продължителното лечение с тях носи сериозни рискове за здравето, породени от системни странични ефекти. Тези практики водят и до допълнителна икономическа тежест. Въпреки сериозността на заболяването, достъпът до съвременни, биологични терапии в България остава ограничен. Основна причина за това е липсата на финансиране от НЗОК, което ги прави на практика недостъпни за повечето пациенти. Това поставя България сред страните с най-нисък дял на биологично лечение в Европа. Факт, който и проф. Развигор Дърленски сподели: “Българският лекар знае как се лекува уртикария. Въпросът е дали може да го практикува. Единствената държава, в която пациентите заплащат лечението за хронична уртикария е България. Ето защо и усилията ни са насочени към това нашите пациенти да имат равни права, както са равни в страданието си със западноевропейските или американските пациенти”.
Анализът доказва, че възможността за модерно лечение е инвестиция с потенциална икономическа възвръщаемост от 236%. Данните категорично подчертават, че инвестирането в по-добър контрол на заболяването води до по-висока продуктивност и по-ниска обща икономическа тежест за страната.
Участниците в последния панел на дискусията потвърдиха необходимостта от национална програма за обучение и промяна на терапевтичната практика. Доц. Гриша Матеев и проф. Снежина Василева акцентираха върху необходимостта да бъде включено лечението на уртикарията в позитивния лекарствен списък на НЗОК. Проф. Тодор Попов добави, че освен биологичната терапия, която се надяваме скоро да бъде достъпна за българските пациенти, в световен мащаб се проучват много други молекули в тази област, което е добра новина за всички пациенти.
По време на срещата се препоръча въвеждането на национална стратегия за съвременен подход в лечението на хронична уртикария, включваща:
• навременна диагностика;
• пълна замяна на антихистамините от първо поколение с такива от второ поколение.
• ограничаване на употребата на кортикостероиди само до кратки курсове.
• навременно въвеждане на биологична терапия при неповлияване от антихистамини.
• осигуряване на финансирано от НЗОК лечение.
Ранната диагноза, оптимизираното лечение и достъпът до биологична терапия могат драстично да намалят тежестта върху пациентите и обществото, подобрявайки качеството на живот и повишавайки продуктивността на хиляди хора. Проф. Георги Христов затвори събитието с думите: “Ако ние всички заедно – пациенти, фармацевтични компании, специалисти, пациентски организации – работим в тази насока, ще постигнем това, което искаме. Съвременни продукти, широко достъпни за всички, а не само за тези, които имат възможност да си ги позволят”.
На специална пресконференция, водещи експерти дерматолози и алерголози, представители на здравния сектор и пациенти оповестиха и обсъдиха резултатите от анкетно проучване* за икономическите ефекти от болестта хронична уртикария в България. Анализът, базиран на данни от реалната клинична практика, разкрива, че дерматологичното заболяване представлява значим медицински, социален и икономически проблем. Годишната икономическа тежест, която хроничната уртикария оказва на страната, достига 39.2 млн. лв. (приблизително 20.0 млн. евро).
Събитието бе открито с история на пациент - Мирела Петкова разказа за нейния живот със заболяването и сподели: “Хроничната уртикария е съвременният бич на човечеството”. Проф. Жана Казанджиева описа накратко заболяването, което се характеризира с повтаряща се поява на силно сърбящи обриви, с продължителност повече от шест седмици. Хроничната уртикария засяга около 0.5% от възрастното население в България, което означава приблизително 26 000 засегнати пациенти. От тях около 70% са с реално поставена диагноза. Д-р Симеон Узунов коментира силното негативно влияние, което оказва тежката хроничната уртикария върху качеството на живот на засегнатите. Тя влияе както на физическото, така и емоционалното благосъстояние на пациентите, като нарушава способността им да бъдат активни и продуктивни в обществото. Сред хората с болестта значително по-често се наблюдават депресия, тревожност и сериозни нарушения на съня. Анета Драганова, председател на Асоциацията на пациентите активно в здравеопазването сподели: “Проблемите на пациентите не се познават в дълбочина. За съжаление всички кожни заболявания са ад и обществото не е достатъчно добре запознато”.
Д-р Георги Славчев от НТА Ltd, оповести анализа, като акцентира, че общата годишна икономическа тежест от 39.2 млн. лв. е разделена на преки разходи за лечение и грижи (23.8 млн. лв.) и непреки разходи, свързани със загуба на производителност (15.4 млн. лв.). Тези загуби към БВП представляват близо 40% от общата тежест и се усещат от цялото общество.
Една от основните причини за високите разходи е фактът, че реалната терапевтична практика в България значително се отклонява от международните стандарти за лечение на хронична уртикария. Проф. Мария Стаевска потвърди данните, че диагнозата често идва късно - близо 2 години е периодът между първите симптоми и диагностицирането на пациентите. Преди да получат правилната диагноза, те посещават средно 5 различни специалисти. Това забавяне е свързано и със значителни разходи за различни, често излишни изследвания. Разходите за поставяне на точна диагноза, заплатени от самите пациенти, достигат 6.3 млн. лв.
След диагностициране се оказва, че прилаганите конвенционални терапии често са недостатъчно ефективни, което води до рецидиви и употреба на кортикостероиди. Продължителното лечение с тях носи сериозни рискове за здравето, породени от системни странични ефекти. Тези практики водят и до допълнителна икономическа тежест. Въпреки сериозността на заболяването, достъпът до съвременни, биологични терапии в България остава ограничен. Основна причина за това е липсата на финансиране от НЗОК, което ги прави на практика недостъпни за повечето пациенти. Това поставя България сред страните с най-нисък дял на биологично лечение в Европа. Факт, който и проф. Развигор Дърленски сподели: “Българският лекар знае как се лекува уртикария. Въпросът е дали може да го практикува. Единствената държава, в която пациентите заплащат лечението за хронична уртикария е България. Ето защо и усилията ни са насочени към това нашите пациенти да имат равни права, както са равни в страданието си със западноевропейските или американските пациенти”.
Анализът доказва, че възможността за модерно лечение е инвестиция с потенциална икономическа възвръщаемост от 236%. Данните категорично подчертават, че инвестирането в по-добър контрол на заболяването води до по-висока продуктивност и по-ниска обща икономическа тежест за страната.
Участниците в последния панел на дискусията потвърдиха необходимостта от национална програма за обучение и промяна на терапевтичната практика. Доц. Гриша Матеев и проф. Снежина Василева акцентираха върху необходимостта да бъде включено лечението на уртикарията в позитивния лекарствен списък на НЗОК. Проф. Тодор Попов добави, че освен биологичната терапия, която се надяваме скоро да бъде достъпна за българските пациенти, в световен мащаб се проучват много други молекули в тази област, което е добра новина за всички пациенти.
По време на срещата се препоръча въвеждането на национална стратегия за съвременен подход в лечението на хронична уртикария, включваща:
• навременна диагностика;
• пълна замяна на антихистамините от първо поколение с такива от второ поколение.
• ограничаване на употребата на кортикостероиди само до кратки курсове.
• навременно въвеждане на биологична терапия при неповлияване от антихистамини.
• осигуряване на финансирано от НЗОК лечение.
Ранната диагноза, оптимизираното лечение и достъпът до биологична терапия могат драстично да намалят тежестта върху пациентите и обществото, подобрявайки качеството на живот и повишавайки продуктивността на хиляди хора. Проф. Георги Христов затвори събитието с думите: “Ако ние всички заедно – пациенти, фармацевтични компании, специалисти, пациентски организации – работим в тази насока, ще постигнем това, което искаме. Съвременни продукти, широко достъпни за всички, а не само за тези, които имат възможност да си ги позволят”.
