• 1 Първи смях и първи игри: как расте бебето в месец 3 и 4
  • 2 „Девин“ ЕАД и Националният център по трансфузионна хематология стартират съвместна инициатива “Вода за живот“
  • 3 Аквапарк „Възраждане“ в София открива летния сезон на 14 юни
  • 4 Започва XI издание на Годишните награди на b2b Media
  • 5 Тенденциите при обувките Лято 2025 - Елегантно съчетание от модерен ретро чар и женствена елегантност
  • 6 Близо 120 екообещания на ученици от цялата страна събра програмата на „Девин“ ЕАД и Българско движение „Син флаг“
  • 7 Катя Антонова отличена с две награди за детска литература за два дни
  • 8 Кампанията „Вземи краката си в ръце активно“ насочва вниманието към ранната диагностика и превенцията на хроничната венозна болест
  • Коментар
  • Коментар
  • Коментар

Насила еврото няма да го направят хубаво в очите на хората

Евро-манипулации срещу безспорни факти 1. Валутният борд ограничавал икономическия растеж, затова да се махне и да влезе еврото. Да, ограничава политическите крадци да крадат и с краката. Бордът е усмирителна

Когато "Попадийката" е по-голяма от Библията, демокрацията е илюзия

Видяхме го – парламентарният ни театър отново надмина себе си. Искането за провежданото на референдум дали да приемем еврото от 2026, инициатива на президента Румен Радев, беше погребано под претекста за

Либералният хан на ценностите – какво е позволено и кое не?

Виждаме познатата картина: либералната клика отново се опитва да диктува какво можем да мислим и как да възпитаваме децата си. Гневът им срещу изучаването на основни религиозни принципи в училище,

Реклама


Inspiration Hub:

 Inspiration Hub:

Home office контекстът, новото „нормално“ и отражението им върху взаимоотношенията родители - деца
Въпроси към психолога Ани Владимирова:

Все повече хора са в модела на дистанционната работа или редуват ходене в офис на смени. Родителите са вкъщи тялом, но дали са там „духом“? Дали физическото им присъствие е достатъчно пълноценно, за да се брои за време, прекарано с децата?

Не е пълноценно и много родители споделят за “гузната си съвест” от напрежението, бързането и неспособността да отделят семейните от служебните процеси. Няма как да не е така – не случайно толкова много професии се занимават с въздействието на околната среда върху човека. Ергономията отделя специално място на разположението на мебелите, за да е оптимизиран работният процес, на посоката, в която гледаш, височината на екрана, удобните слушалки и микрофон, осветлението... Вкъщи действат толкова много стимули, че човек има нужда да канализира вниманието и мисълта в „пространствен тунел” (защото съседите правят ремонт, детето слуша силна музика, пералнята центрофугира...). Така в един момент и детето започва да се възприема като задача, обитавайки същото пространство.
 
Какъв е Вашият съвет как успешно да разделим работния ден от началото на семейната вечер, когато работим от вкъщи, за да намалим до минимум пренасянето на напрежението от работата в семейните взаимоотношения?

На първо място пространствената сепарация – „служебно” и „учебно” място, които не влизат в личното пространство на останалите. Определяне във времето кой кога почива, какво прави в почивката, така че да се избегне сблъсък с друг челен на семейството. За да разделим работния ден от началото на семейната вечер, е нужно да оформим „неприкосновени” територии. Например спалнята да е забранена за компютри и телефони, да не се готви по време на работа... Задължителни са паузите! Те могат да са за планиран разговор (в 14 ч. ще си поговоря с роднина), упражнения (напр. на 45 мин. упражнение с гледане на близо и далече и 5 мин. упражнения за гърба).

Промениха ли се темите за разговори и общуването в семейството?

Все по-малко се говори къде ще отидем, какво ще направим. Разговорите станаха по-битови и обслужващи по-краткосрочни цели (какво ще сготвим довечера и утре, какво да напазаруваме, да боядисаме вратата). В същото време се говори за глобални процеси и социални казуси и това води до зараждане на активно гражданско общество.
 
Често чуваме, че времето, прекарано с децата, е въпрос на качество, не на количество – подкрепяте ли това?

Дори цял ден да си с детето, ако ти си на компютъра, а то с таблет в ръка, създаваш отношения на дистанцирани хора. В нашата практика през пролетта имахме случай на петгодишно дете, силно емоционално свързано с майката. В рамките на два месеца режима на детето беше коренно променен. Майката работеше вкъщи по 8-10 часа, изпускаше обедния сън (детето беше свикнало да заспива само с нея у дома), то стоеше пред телевизора (съответно също от 8 до 10 часа) или с таблет в ръка. От липсата на отношение и отговори на въпросите му детето беше отключило заекване.
 
Семействата с малки деца или ученици с онлайн часове като че ли са най- потърпевши, тъй като самите деца имат нужда от почти цялото време на родителите. Как изглежда тази ситуация във времето на home office?

Малките деца в начален курс нямат учебни навици и ролята на учителя е много важна – той ги напътства и води. Когато него го няма, родителят се опитва да влезе в ролята, но не може да изгради учителския респект. Губи емоционалното време, прекарано с детето, напряга се допълнително, защото не владее педагогическото майсторство на педагога. Децата пък губят интерес, уморяват се от монитора, нямат стимула на конкуренцията с другарчетата в клас... При по-големите се губи мотивацията и родителите молят, поставят условия, наказват...и накрая пишат домашни...
 
Може ли да споделите някаква интересна положителна тенденция, която наблюдавате?

Хората не искат да се скриват в дома от ангажиментите и задълженията си, а напротив – осъзнаха важността на контакта с природата и искат да ходят по планините, оцениха ролята на изкуството и не им е достатъчно да си пуснат филм, а искат да отидат на театър, на концерт. Оцениха и ролята на труда – не само като източник на доходи, а и като удовлетворение и житейски смисъл.

Новини

  • 1

Съвети

Анализи

  • 1