• 1 Найден Костадинов ще оглави данъчните и правни услуги на EY за Югоизточна Европа
  • 2 Поглед към новите правила в света на финансите след пандемията
  • 3 Броят на работните часове седмично се е увеличил по време на пандемията
  • 4 Насоки към работодателите във връзка с COVID-19 на работното място
  • 5 Филип Купфер – новият търговски съветник към посолството на Австрия и ръководител на Advantage Austria в България
  • 6 Наемите на офиси: стремеж към растеж и адаптация
  • 7 Като мама: разширените вени понякога са наследствени
  • 8 Кофас: Регионът на ЦИЕ бележи по-бърз темп на икономическо възстановяване
  • Коментар
  • Коментар
  • Коментар

За новата партия на Петков и Василев

Няколко първи впечатления за партията на Кирил Петков и Асен Василев. Презентацията не изглежда вдъхновяваща въобще. "Промяната продължава" е възможно най-клишираното и изпразнено от смисъл име (което ще се съкращава

Ползите от ваксинацията

Данни за ваксинирани с две дози:1. Малта - 90%2. Португалия - 82,4%3. Великобритания - 78,7%4. Израел - 63% + 20% с три дози5. България - 20%

Тръмп избиваше терористите, Байдън изпълнява заповедите им

Байдън през април обяви, че ще изтегли всичките около 2500 америщански войници от Афганистан до края на август т.г.   Талибаните любезно уведомени, незабавно започнаха да завземат страната - през април, май,

Реклама


www.Autodoc.Bg

Inspiration Hub:

 Inspiration Hub:

Атмосферата в офиса – от кого и какво зависи?
Ани Хира е специалист с 20-годишен опит и счита себе си за човек, който знае какво означава да живееш и работиш с радост! От корпоративната си практика придобива мениджърски опит и разбира колко е важно да се управляват процеси и екипи, като постига високи резултати, които ѝ дават увереност, че моделът ѝ на управление работи успешно. Нейна най-голяма страст са човешките взаимоотношения и тя вярва, че най-важното е изграждането на среда, която допринася за развитието на човешкия потенциал. В настоящия момент Ани Хира е бизнес консултант Човешко развитие и създател на ХЮГА БГ.
 
Един от пост-ковид резултатите е приемането, че „новото нормално“ изисква различен модел на работа, както че връщането на работа от офиса също ще бъде предизвикателство за работодателите и служителите. Това налага промяна на средата, в която работим, и на подхода ни в това как да удовлетворим нуждите, които днес са различни от онези, които са били актуални преди пандемията.

Никога преди не сме говорили толкова активно за емоционално, физическо или ментално здраве и повече от всякога се работи в посока интегриране на всички компоненти в услуга на човека, така че да може да функционира пълноценно и с желание, без значение къде се намира. Ако преди фокусът беше да осигурим възможността за работа от вкъщи, то сега изниква въпросът как да се върнат хората обратно в офиса, знаейки, че нищо не е и не може да бъде „както преди“. Именно поради тази причина голяма част от организациите работят в посока въвеждане като постоянна практика на хибридния модел на работа – с ясното осъзнаване, че хората имат нужда да запазят тази гъвкавост и това вече не е привилегия, а е част от нормата, в която се реализираме.

Разбира се, че има разлики според сектора, в който работим, но това, което е общо, е осъзнаването, че човешкият контакт остава най-важен и всички търсим начин да го съхраним, обогатим и създадем условия, в които да се осъществява естествено и регулярно. Също вече виждаме, че само дистанционното участие и вечните конферентни разговори ни правят антисоциални и не винаги толкова ефективни, колкото се смяташе в началото.

Именно поради това е нужно да разнообразяваме средата и да създадем нови правила на работа, нови начини за почивка, както и да преосмислим цялостно концепцията за работа и общуване на работното място.

Това, което прави впечатление, е, че част от компаниите стимулират служителите да се върнат към работата в офиса, като правят съответни реконфигурации и осигуряват нови пространства, които да създават усещане за „living room”, но и да предложат нужното спокойствие и дистанция, гарантиращи тяхната безопасност. В София вече има няколко подобни проекта за интериорна трансформация, например Мегапарк. Това само потвърждава значимостта и дългосрочния характер на посочената тенденция, променяйки работната среда пред очите ни.

Като друг феномен също прави впечатление, че именно това спазване на дистанция ни прави и нас самите много по-взискателни, притеснителни и сякаш вече изискващи да се „държим на разстояние“. Страничният ефект от това е повишеното безпокойство и намалено доверие, по-малко допускане на близост и в някакъв смисъл страх от струпване на много хора на едно място. Какво е решението? Да се групираме и да създаваме пространства и поводи за срещи в по-малък формат, но е задължително да си даваме време и повод това да се случва на регулярна база. В някакъв смисъл имаме нужда отново да се отпуснем и да се доверим на социализацията. Това показва, че сме станали по-чувствителни и реагиращи на средата и именно това налага преосмисляне и преустройване на работното пространство, комуникацията, организацията и процесите.

Ани Хира, бизнес консултант Човешко развитие

Всяка промяна преминава през определени етапи и търпи развитие. Без значение кой в какъв сектор се намира, икономическата и социалната среда оказват пряко влияние на бизнеса. Хората остават в центъра и през решенията, които се взимат, това дава отражение и на резултатите. Няма незасегнат сектор и организация и това, което се налага в момента, е адаптация и от двете страни.

Големите организации работят по международно приети стандарти и това в някакъв смисъл дава структура и рамка, но пък се губи досегът с хората и не може да се прецени какъв е дългосрочният ефект от тези решения. Малките организации имат определена гъвкавост, но налагат по-взискателно своите правила и строгост, която може би не е толкова нужна. Златната среда за мен е открит диалог между мениджмънта и служителите, за да се търси онова решение, което да удовлетвори нуждите на всички, така че да се съхрани здравият разум и дух, както и целостта на бизнеса.

Разбира се, че това не е толкова просто на практика и не може да се съобразяваме с индивидуалното мнение на хората, но затова е нужно да наблюдаваме и „сверяваме часовника“ с глобалните тенденции, здравните организации и не на последно място – с локалната ситуация. Грижа, адаптивност, човечност ми се иска да вярвам, че са не просто думи, а могат да бъдат обърнати в мисия, действия и отношение, което да се вижда, усеща и създава повод и желание да сочим за пример. Ясно е, че това, което работи за един, няма да работи за друг, но принципът на човечността според мен е универсален, така че това обуславя и оправдава избора, когато решението е взето комплексно и има цялостен подход.


На практика това се проявява през различни вътрешни проучвания в организацията, обновяване на вътрешните политики, изграждане на нови платформи и теми за обсъждане, които са актуални и важни за деня, иницииране на повече активности – предимно извън офиса, което не е толкова лесно за организиране, но е важно за тази социализация. По отношение на работните пространства и офиса – осигуряване на безопасни условия на труд, както и повече пространство, което да даде нужното спокойствие. Все повече организации се обръщат и към специалисти, които да се грижат не само за физическото, но и за менталното здраве на хората, защото последствията и ефектите от „новата реалност“ са безпрецедентни. В това число консултации с психолози, експерти по „бърнаут“, както и различен тип специалисти, които да обърнат внимание на важността на психическото ни здраве и емоционална устойчивост.

Атмосферата в офиса се определя от доброто настроение, от отношението, което получаваме, от разнообразието, което си осигуряваме, и най-вече от хората, с които общуваме. Всичко останало в интериорните решения може допълнително да стимулира и активира нашите сетива, така че да сме още по-отдадени, търсещи и искащи да бъдем там.

Затова вярвам, че все повече и по-осъзнато имаме нужда от завръщане към социалните ни ангажименти, но с повече дълбочина, споделеност, осъзнатост и желание да се изразяваме, разбираме и общуваме свободно, отвъд страховете и ограниченията, в среда, която е готова да ни подкрепи и това да се случи с лекота и „на място“.

Ани Хира, бизнес консултант Човешко развитие

Новини

  • 1

Съвети

Анализи

  • Не сме ние лудите, светът е полудял

    Предстои въпросът: колко бежанци България трябва да поеме в солидарност с другите членки на Европейския съюз?

    Нито един.

    Безспорно се развива голяма драма в Кабул.

  • Най-големият враг на Европа

    Внезапното, свекавично излизане на американците от Афганистан остави напълно разтворени кулисите и ярко осветена мрачната дотогава част зад тях. И ако за действията на самите

  • Мразите ни, защото сме свободни хора

    Знаете ли, че „Вирус“ на латински означава „Отрова“. И знаете ли, че никой не е защитен от изпиването на тази отрова, само че има хора,

  • Боеспособността на афганистанската армия

    От 2001 г. Националната армия на Афганистан е получила 86 млрд. долара директна помощ, отделно от националния бюджет на страната. Според световните класации тя беше

  • Но защо Тръмп не е президент?

    Байдън и хората му са изцяло отговорни за огромния, исторически провал в Афганистан.

    В края на 2011 Обама и Байдън изтеглиха американските войски от Ирак

  • ВОСЪК

    Преди години възрастни хора разказваха за радиоапаратите у нас през Втората световна война /още не е имало телевизия/. Агенти на полицията минавали по къщите и

  • 1