Преди дни Р. Брансън излетя в Космоса със собствени средства и няколко подмазвачи, които разбира се бяха щастливи да се подмазват в Космоса. Кой ти го дава, дори и да се кланяш на милиардер.
Днес чета, че друг милиардер Джеф Безос и той излетял в Космоса - да не се мине! И той с няколко слуги, щастливи и те - в Космоса! Сигурно е прекрасно да си слуга и подмазвач в Космоса.
Световните медии мощно се разсладниха, разслабиха /каквото и да значи това/, размечтаха и се провалиха - още веднъж.
Ето защо: тези пътешествия в Космоса сега са достъпни само за милиардери и прислужниците им. Нищо подобно няма да се случи за обикновените хора в следващия половин век. Дотогава обикновените хора само ще мечтаят безмълвно и безсмислено за Космоса след тежкия работен ден. Наведени, доколкото имат сили и желание за това - над безсмъртните книги на А. Кларк, Робърт Хайнлайн /голям фантаст/, Франк Хърбърт, Хауърд Лъвкрафт /последните двама ги препоръчвам/, естествено Станислав Лем. И разбира се нашият Любен Дилов с основното си произведение в бг фантастика - “Пътят на Икар”. Както и друг значителен бг фантаст - Агоп Мелконян.
И още много и много създатели на едни от любимите ми книги - научната фантастика. Странно е, че именно аз, огромен почитател на научната фантастика и списание “Космос”, от 60-те, никак не бях впечатлен от полета на милиардерите.
Всъщност ето защо: Брансън и Безос са ислямо-левичари, затоплисти, джендъри, черни расисти и комунисти. Безос е собственик на “Вашингтон пост”, който се отличи в изцяло фалшивите обвинения против Тръмп за така наречената руска връзка. Т.е. Безос се отличи в най-голямата фейк нюз за последните години - уж, че Кремъл помогнал на Тръмп да стане президент.
/Брансън беше противник на войната на САЩ против комунизма в Югоизточна Азия, известна, като Виетнамската война, което незабавно го прави кремълец/.
Това са отличителните черти на днешните неокомунисти, като Брансън и Безос.
А вие ако искате да излетите в Космоса, преди всичко не ставайте неокомунисти.
Най-важното: пиша това на 20 юли. Денят, когато първите хора стъпиха на Луната, в 1969. Трудно ми е да свържа онзи всечовешки подвиг с полета на неокомунистите в Космоса.
