В първите дни на всяка война, пропагандната пяна на мейнстрийма поема тежката задача - да опази управниците от взривяването на общественото мнение в търсене отговора на кардиналния въпрос: това наша война ли е?!?…
Единствено народите на нападащата и нападната страни са освободени от питанката - това тяхната война ли е…
Езикът и словоредът на информационния поток придобива манипулативен смисъл… Истината девалвира на новинарската борса… Настъпва главоломна обществена обезценка на медийните активи… Тотална инфлация на доверието във всяко ретранслирано изявление на властовите институции…
А читателят, слушателят, зрителят продължават да очакват отговор на въпроса: това наша война ли е?!?…
…………………………
Няма по търпелив наблюдател от Историята в намиране истината за пламването на една война… Минават години, десетилетия, век понякога - докато изплуват на повърхността дълбоко укриваните в дълбините на секретността, обстоятелства и факти довели до грохота на оръдията…
Най-зловещата част от истината за войната се оказва - политическата мимикрия на загрижените за собственото си оцеляване властници, въвлекли народите си в касапницата…
…………………………….
Ако премиерът ни български, продължава да се държи като тотален профан на сцената на международните отношения на най-високо европейско равнище - нищо чудно България да е “следващата” в прицела на руската “бензиностанция с ракети”, според собственото му, публично изречено определение на неговата представа за геополитическото противостояние в днешния свят…
Тоя прероден в наши времена прототип на Верховенски от пророчеството за предстоящата бесовщина в Европа от достоевското петокнижие… Този вероятно бъдещ “Зеленски” на Балканите - на който дори оня, едновремешният наш Стамболова би забърсал два шамара, за да озапти словесните му безумия… А с какви думи би го описал в “Записките по…” народословецът Захария - бедна ни е фантазията…
…………………………
Сега е времето за арести, господин премиер!…
Най-напред на всички онези, които считат, че въвличате България в най-страшната в историята й - национална катастрофа…
Списъкът им е в “гугала” и “социалните мрежи”, където е документирано тяхното възмущение и срам от премиера на Републиката - така и неосъзнал смисъла на гражданството си…
Не изтървайте момента, господин премиер! - да озаптите другомислещите изгои…
В изгодна позиция сте… Никаква политическа отговорност не тегне над вас… Както казват “съотборниците ви” - вие сте “просто Киро”…
Коя е партията пред чийто делегиран национален форум сте длъжен поне да се изчервите от срам - да поискате вот на доверие за думите и делата си, да докажете политическата си далновидност или да обявите оставката си…
Нали все още не е отменен демократичният принцип за политическото представителство в парламентарната и изпълнителна власти…
…………………………..
Всъщност, бихте ли информирали обществото - какво точно подписахте в кулуарите на Мюнхенската конференция за сигурност с воюващия в момента президент Зеленски - само няколко дни преди войната…
За “неговата” или за “нашата” война с “бензиностанцията с ракети” се разбрахте - за него ракетите, а за нас тревогите по намиращата се на наша територия една от рафинериите на “бензиностанцията”…
Или за съвместно честване на предстоящия ни национален празник… Да го очакваме ли високопоставения гост на Трети март - да се поклоните заедно пред жертвите на тогавашния “руско-турски имперски гамбит” в който единствено българското опълчение не е било верноподанно нито на “поробителското”, нито на “освободителното” императорски величия…
Там, в “орловото шипченско гнездо” са умирали за независимата в представите им бъдеща България, облечени в униформата на българското опълчение - опиянени от киселото емигрантско вино “хъшовете от механата на Странджата”…
Забравени веднага след Освобождението от всички “парламентарни групи” в лицемерните им дебати върху поредната утвърждаваща васалното ни положение пред актуалните към момента чуждоземни величия…
Унизителни декларации, припомнящи онова вазово заклинание: “нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне като облак в наший кръгозор; нека…”
