Официално Виктор Орбан вече е ера. Ера в модерната политика, ера в новата история на Европа и ера в политическия Консерватизъм. Той направи нещо, което се смяташе за невъзможно в модерната епоха. Противопостави се на "края на историята" - на либералното, глобалистко чудовище...и спечели. Не веднъж, не два или три пъти, а четири. В разгара на "мултикултурния модел" за бъдещето на Европа Виктор Орбан заяви, че Европа трябва да принадлежи на европейците, а Унгария - на унгарците. Че в лицето на застаряващото население на всяка европейска страна не са нужни десетки милиони мигранти от Африка и Близкия Изток, а "повече европейци". И приложи политики, за да се случи това.

В разгара на "либералната културна революция", разградила всяка възможна представа за добро и зло, за нормално и ненормално, за мъж и жена, родина и чужбина, Орбан се опълчи срещу целия Западен "мейнстрийм" и премаза глобалистката, либерална мрежа вътре в Унгария.

В разгара на "дехристиянизацията на Европа" Орбан промени конституцията, за да отбележи християнският корен на страната си, колкото и жалък вой да предизвика това в целокупната общност на болните, арогантни постмодернисти. Същият корен, на който се крепи и цяла Европа.

По всеки един от основните "китове" на Неолиберализма Виктор Орбан предложи консервативна, национална и християнска алтернатива. В разгара на Либералното чудовище, той понесе всички щети и удари, но отстоя принципите си. С това той даде и последна надежда на всеки нормален европеец, че може би има нещо останало в този континент. Че може би не други геополитически вектори ще ни спасят, а собствените ни сили и смелост, стига да направим това, което направи той. Ренесансът за Европа е възможен. Виктор Орбан го доказва...за четвърти път.

Сега е време да бъдат намерени Орбановци и в другите европейски страни.