Смяната на Херо Мустафа е официално признание, че Америка се е месила във вътрешната политика на държавата ни. Ясно беше, че правителството е продукт на посолството и досега, но коментарите минаваха в графата на неофициалните твърдения.
Провалът на посолството е налице. Сложените от него държавници бяха намразени от българския народ рекордно бързо. И топката започна да се върти най-главоломно и необратимо след войната в Украйна. След като Кирил Петков прие ролята на най-агресивния нападател на Русия, мина по категоричност дори най-големите противници на Путин като Германия и Франция. Дали си даваше сметка, че ни въвлича във война, която не е наша? И със сигурност обрече народа на глад и студ.
Тези хора, скачащи под американската палка, накараха и русофобите дори да започнат да симпатизират на Русия. И това се случва не само у нас, а и в Европа, дори и в САЩ. Насила нищо добро не става - постига се обратният ефект. Хората започнаха да търсят руски източници, за да чуят и другата страна. Не само насилствено налаганата истина.
Това направиха те с нескопосаната си пиар кампания с болшевишка саморазправа с всичко руско. Само, че ние този филм сме го гледали. Върнаха ни във времената на ранния социализъм. И няма как толкова лесно да се тръгнем като стадо след овчарите.
Да не говорим, че българският народ има сантимент към Русия. И той се храни вече век и половина, дори и повече. И не може да се унищожи за ден - два, дори за два месеца, че даже и за 2 години. Това са натрупвания. Независимо кой е агресорът, каква е причината за войната, истината е такава - народът си харесва Русия.
Влизането им в политиката стана по холивудски сценарий. Хората, свикнали да гледат само мръщави политици, които им се карат от екраните, видяха едни хубави и усмихнати хора. И гласуваха за тях. Че кой не харесва да му се усмихват благо? Но дори и холивудските сценаристи се оказват на ниво и правят повърхностни филми.
Друг е въпросът какво прави БСП в тази коалиция. Как се връзва нейният електорат с американската прегръдка? Тя обаче може да им коства прескачането на бариерата на следващите избори, което би било голям крах както за партията, така и за страната.
Провалът на посолството е налице. Сложените от него държавници бяха намразени от българския народ рекордно бързо. И топката започна да се върти най-главоломно и необратимо след войната в Украйна. След като Кирил Петков прие ролята на най-агресивния нападател на Русия, мина по категоричност дори най-големите противници на Путин като Германия и Франция. Дали си даваше сметка, че ни въвлича във война, която не е наша? И със сигурност обрече народа на глад и студ.
Тези хора, скачащи под американската палка, накараха и русофобите дори да започнат да симпатизират на Русия. И това се случва не само у нас, а и в Европа, дори и в САЩ. Насила нищо добро не става - постига се обратният ефект. Хората започнаха да търсят руски източници, за да чуят и другата страна. Не само насилствено налаганата истина.
Това направиха те с нескопосаната си пиар кампания с болшевишка саморазправа с всичко руско. Само, че ние този филм сме го гледали. Върнаха ни във времената на ранния социализъм. И няма как толкова лесно да се тръгнем като стадо след овчарите.
Да не говорим, че българският народ има сантимент към Русия. И той се храни вече век и половина, дори и повече. И не може да се унищожи за ден - два, дори за два месеца, че даже и за 2 години. Това са натрупвания. Независимо кой е агресорът, каква е причината за войната, истината е такава - народът си харесва Русия.
Влизането им в политиката стана по холивудски сценарий. Хората, свикнали да гледат само мръщави политици, които им се карат от екраните, видяха едни хубави и усмихнати хора. И гласуваха за тях. Че кой не харесва да му се усмихват благо? Но дори и холивудските сценаристи се оказват на ниво и правят повърхностни филми.
Друг е въпросът какво прави БСП в тази коалиция. Как се връзва нейният електорат с американската прегръдка? Тя обаче може да им коства прескачането на бариерата на следващите избори, което би било голям крах както за партията, така и за страната.
