• Кои са призьорите в Националния конкурс “Най-зелените компании в България” 2023?

    Голямата награда тази година грабна Лидл България. Отличието е резултат от устойчивия бизнес модел на компанията, цялостната ѝ социално отговорна политика и последователните ѝ действия в посока грижа за околната среда и обществото.Освен голямата награда, компанията получи и още седем други отличия.За трета година Президентът Румен Радев поздрави участниците в
  • Уверете се в качествата на питейната вода, която консумирате

    Гледната точка на експерта доц. д-р Гана Гечева, еколог, заместник-декан по научна и проектна дейност, Биологически факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“ Когато избираме между чешмяна и бутилирана вода, трябва да имаме предвид, че първичната разлика между тях е единствено начинът, по който водата достига до хората.
  • „Дайхман търговия с обувки“ ЕООД увеличава оборота си за 2022 г. с почти 39%

    Кривата на растеж на „Дайхман търговия с обувки“ ЕООД сочи рязко нагоре. Оборотът през 2022 г. възлиза на 33,65 млн. лв. - ръст от 38,7% спрямо миналата фискална 2021 г. (24,26 млн. лв.). „С добрия резултат постигнахме с около 4,36 млн. лв. повече от продажбите през 2019 г., последната година, която
  • Започна 13-тото издание на  Националния конкурс "Най-зелените компании в България"

    Отново са предизвикани за участие най-устойчивите идеи и практики!Надпреварата в Националния конкурс "Най-зелените компании в България 2023”, организиран от b2b Media, се провежда през април 2023 г.Идеята зад конкурса е да бъдат отличени и надградени усилията на компании, общини, неправителствени организации, медии и конкретни личности за постигането на устойчиви цели
  • ПОК „Доверие” увеличава всички пожизнени пенсии и разсрочени пенсионни плащания за втора поредна година

    Считано от месец април на настоящата година, ПОК „Доверие” увеличава всички пожизнени пенсии и разсрочени пенсионни плащания, като, за периода от 1-ви април 2022 г. до 31-ви март 2023 г., увеличението на пожизнените пенсии е с 14.26% на годишна база, а на разсрочените плащания е с 8.5% на годишна база.
  • Обути в бяло с Deichmann

    Класическите бели сникъри оглавяват модните класации   Що се отнася до модерния стил, те несъмнено оглавяват модната топ класация. Така че не е учудващо, че 2023-та ще мине и под знака на повсеместния шум около белите сникъри! Семплите и удобни маратонки са истински универсални таланти в ежедневието и силни играчи
  • 13-тото издание на "Най-зелените компании в България" започва от 3 април 2023 година

    Отново предизвикваме най-устойчивите идеи и практики!Надпреварата в Националния конкурс "Най-зелените компании в България 2023" стартира на 3 април 2023 г.
  • Рисунките и приказките като част от диагностиката в Терапията на д-р Бах

    Как лесно да стигнем до детската душа ?Умението за рисуване при децата доста често върви успоредно с тяхното двигателно и психическо развитие.Още след навършване на първата си година детето проявява интерес към листа и следите,които молива остава по тях.То умело започва да драска в различни посоки, без да има представа
  • 1 Кои са призьорите в Националния конкурс “Най-зелените компании в България” 2023?
  • 2 Уверете се в качествата на питейната вода, която консумирате
  • 3 „Дайхман търговия с обувки“ ЕООД увеличава оборота си за 2022 г. с почти 39%
  • 4 Започна 13-тото издание на  Националния конкурс "Най-зелените компании в България"
  • 5 ПОК „Доверие” увеличава всички пожизнени пенсии и разсрочени пенсионни плащания за втора поредна година
  • 6 Обути в бяло с Deichmann
  • 7 13-тото издание на "Най-зелените компании в България" започва от 3 април 2023 година
  • 8 Рисунките и приказките като част от диагностиката в Терапията на д-р Бах
  • Коментар
  • Коментар
  • Коментар

А дали всички носталгици са луди?

Когато се опитваме да критикуваме носталгията трябва да внимаваме да не изпаднем в същия тип психологически капани и клишета, които уж се опитваме да атакуваме. Този пост не е конкретно

Братя българи, иноватори, пионери в социалните науки!

Ние пре-измислихме демокрацията: логиката на представителната демокрация е да избереш политически лидери и партии, които да направят законодателно мнозинство в парламента, а то да излъчи изпълнителна власт, ерго правителство. Идеята

Колко хубаво ще стане с евроатлантическо правителство

Добре де, правим евроатлантическо правителство. Без гадовете, с които, така или иначе, не говорим. То какво трябва да свърши? Кои са приоритетите? Ето ги:1. Изпращаме всичкото си оръжие на Украйна

Реклама


Inspiration Hub:

 Inspiration Hub:

Защо критикувам политиката на Запада?
Винаги ми е било странно, когато някой подметне «Ти нали живееш в Лондон, защо критикуваш политиката на Запада?» Странно ми е, защото тези хора не разбират няколко очевидни факта:

- Аз критикувам политиката на днешните неолиберални политически елити, които систематично деконструират всичко, което е направило западната цивилизация велика в продължение на векове;

- Аз изразявам мнението на поне 50% от хората на Запад, тоест, аз съм част от една значима представителна извадка;

- И понеже считам себе си за истински свободен човек, изповядващ ценностите на демокрацията, аз имам правото да коментирам и критикувам всяко безумно решение на Брюксел, което мои сънародници със слугински манталитет приемат с овчи възторг.

Веднага пояснявам:

Видяла съм с очите си драматичната промяна на Запада, който за много кратко време се превърна в експериментално поле на всякакви прогресистки политики.

Примерите са много, дори не знам откъде да започна. Много от тях съм коментирала на стената си с години. Дали да спомена абсурдната теза, че «Математиката е расистка наука», или  «Музиката на Бетовен излъчва яростта на импотентен изнасилвач. Тя е символ на задушаващата елитарна класическа култура, която укрепва управлението на белите мъже и потиска гласовете на жените, чернокожите и LGBTQ общността.” – всичко това изречено от престижни представители на науката и културата? Или да спомена правото на децата да сменят свободно пола си, преди още да могат да пушат или да гласуват?

Колко нормално ви се струва това? Или факта, че болници уволняват лекари, отказали да нарекат «Madam” мъж с брада? Или потресаващата статистика за жени, изнасилени в затвора от други „жени” с мъжки полови органи? Или многобройните примери за посредствени спортисти – мъже, които преоткривайки своята сексуална идентичност, внезапно стават шампиони сред жените?

А дали да не поговорим за скорошния скандал около PayPal, от който стана ясно, че компанията e планирала да наказва свои потребители с 2500 долара за политически некоректни изказвания в социалните мрежи? И се е отказала едва след вълна от възмущение? Пример – ако напишете във Фейсбук, че не сте ок със смяната на пола на деца, внезапно ще се окажете с 2500 долара по-малко.

Гротескните примери са хиляди. Наскоро един български анализатор се опита да внуши, че няма смисъл да се обръща внимание на подобни събития, защото те са дело на „истерични маргинали” на Запад. Не, господине, днешните либерали-прогресисти не са просто истерични маргинали, защото е очевидно, че става дума за прокарването на добре интегрирани политики, а не за приумиците на психически неуравновесени индивиди. Дори един поглед върху страницата на Световния икономически форум и други международни организации от същия тип, е достатъчен, за да разберем, че корпоративният сектор активно моделира тези процеси. Това не е случайно – в книгата на Клаус Шваб «Четвъртата индустриална революция» именно мега корпорациите трябва да поемат управлението, заменяйки познатата ни държавна власт.

В същото време, днешните либерали плуват в идеологическото блато на своя делириум, загубили всякакви причнно-следствени връзки, а техният градски елитаризъм, все по-ляв и все по-прогресивистки, бързо се изражда в тоталитаризъм. Виждам го навсякъде – хора публично се хвалят, че са изтрили от листата си другомислещи, стари приятелства се разпадат, а възможността за нормален диалог е напълно изчезнала. Силово се налага една единствена гледна точка, a всеки несъгласен с мейнстрийма, мигом се превръща в класов враг.

Хубавата новина е, че такива като мен стават все повече. Ако съпротивата преди време беше предимно мълчалива, то Брекзит и изборът на Тръмп поставиха началото на процес на открито несъгласие, което последните месеци ескалира в падането на прогресистки правителства на Запад.

И тук стигаме до голямата тема – в момента няма такова нещо като «монолитен Запад», колкото и да ни заблуждават политическите шамани и обикновените невежи. Всеки упрек «Ама тя живее на Запад, а критикува» е нелеп, по простата причина, че западните общества навлязоха в период на дълбок идеен конфликт (особено силен между политическия елит и една част от гражданите), и аз просто съм представител на едната страна.

Идейната позиция на хора като мен е следната:

Всеки историк първокурсник е наясно с една основна историческа закономерност. Ако за нас, простосмъртните, войните предизвикват кризите, то историците знаят, че е точно обратното – кризите лежат в основата на всеки военен конфликт. И колкото по-дълбока е кризата, толкова по-тежка, разрушителна и продължителна е войната. Аз от години коментирам на моята стена дълбоката системна криза на нашето съвремие. Онази, чиято видима фаза започна с рухването на финансовите пазари през 2007-2008 година, мина през Крим и Сирия, и сега се задълбочава в Украйна. Много пъти съм писала, че тази криза няма само строго икономически измерения, а кризисните процеси засягат всички елементи на нашата цивилизация: от политиката и икономиката, през изкуството, културата и образованието.

В този смисъл войната в Украйна е поредното видимо събитие. Тя е своеобразен ключ, който отключва поредната, още по-гореща фаза на тектоничните промени, които ще доведат до пълната преконфигурация на нашия свят. И за съжаление, струва ми се, че кръвопролитието в Украйна е само началото. Струва ми се, че ще станем свидетели и на други подобни събития.

Сериозните анализатори казват, че живеем в преломно време, в началото на голям цивилизационен преход. Неговите мащаби са трудно определими, но ако все пак трябва да използваме някаква историческа аналогия - те напомнят огромния конфликт, обхванал света от началото на първата, до края на втората световна война. Чудя се каква част от моя живот ще изконсумират тези промени. Всички години, които ми остават? Вече виждам следващите локални конфликти – Централна Азия, Тайван, Африка, където руските наемници помагат на местните правителства да елиминират западните представители, като разчистват пътя за китайската икономика.

Европейският Съюз е в най-уязвима позиция. Няма достъп до природни ресурси, на път е да загуби индустрията и пазарите си, докато капиталите започват да го напускат, отправяйки се към САЩ. Междувременно, на Изток се заформя алтернативен икономически съюз и заедно с това тясно свързаните процеси на излизане от доларовата система. И ако се вгледаме внимателно в профила на страните, които се ориентират в тази посока, ще видим, че става дума за страни, които или притежават ресурсите за производство, или те самите са основните производители на стоки. При тази схема ние оставаме оголени – без значими ресурси и без производствена база. Не забелязвате ли, че старият свят, който познавахме само допреди няколко години, вече го няма?

Какви са опциите, според мен? Войната в Украйна е навлязла в толкова необратима фаза, че те са три:

Първа опция – разрушаване на Русия. В идеен план в последните 200 години, определени западни елити са разглеждали Русия като някакво културно-историческо недоразумение, противоествествен синтез между азиатщина с европейски елементи, който няма място в историята. Ако следваме тази идейна линия, която започва все по-често да се прокарва, то войната трябва да бъде доведена до победен край, който ще предизвика дезинтеграцията на Русия.

Тук дори няма да коментирам, че този вариант ще ни засмуче, а само ще напомня, че Русия има ядрено оръжие. Какво правим? Колко сте сигурни, че Русия няма да го използва, ако бъде притисната до стената? От 1 до 10 – колко сте сигурни?

Втора опция – Русия задушава Украйна бавно и безмилостно, като боа. Украйна или изчезва от географската карта, или оцелява в орязан формат, напълно подчинена на Москва. Добре ли е?

Трета опция – преговори. Все по-невъзможна и нереална.

Така мисля аз. И докато мога да пиша и говоря, ще се боря с прогресивистката либерална доктрина, която продължава да тежи с мъртвата тежест на собствената си несъстоятелност.

Новини

  • 1

Анализи

  • 1