Още за проблемите на пенсионната "конфискация".

Опитът за (поне, засега) частична национализация на частните пенсионни фондове е следствие на управлението на глупостта. Той се обосновава със заблудата, че частните са неефективни и че пенсиите в държавното осигуряване са гарантирани.
Замисълът е глупав, най-малкото поради следните няколко обстоятелства:

- удря основни инвеститори в ДЦК и създават потенциален (и почти сигурен) проблем с финансирането на правителствения дълг, а това противоречи и на замисъла и на длъжностната на хората, които го предлагат;

- лишава със сигурност новопостъпилите (но възможно и други) на трудовия пазар 65-70 000 младежи от доход върху техните спестявания за пенсия от 6% на година: такава е историческата доходност на фондовете, през т.г. тя е над три пъти по-висока от ръста на икономиката;

- не решава проблемите с дефицита на НОИ, защото сигурните новопостъпили вноски първата година ще са 7,5-8 милиона лева, а дефицитът е почти 5 милиарда на година; ако всичките 8 милиарда лева на частните фондове бъдат секвистирани, дефицитът ще бъде покрит за по-малко от две години;

- създава проблем на банките, които обслужват фондовете; ограничава участието на фондове в пазара на недвижимост и на капиталовите пазари;

- тези лесно предвидими обстоятелства не са пресметнати предварително, както впрочем изисква закона за нормативните актове, въпреки че отчетите на НОИ и частните фондове дават достатъчно леснодостъпна информация за достоверни предвиждания;

- основната пропаганда представя замисъла като "свобода на избора", а той всъщност води до закрепостяване на хората, които инстинктивно или по невнимание са взели неправилно решение и истинската свобода би означавала, че недоволните от НОИ имат право да си прехвърлят спестяванията (които обаче там не са по тяхна партида) към друг фонд или изобщо да не се осигуряват.

*Мнението на автора е публикувано в “Дискусионна група на Либертарианското oбщество”.