Подготвя ли се България и как се подготвя за интелигентните градове - това дискутираха участниците в събитието, което събра експерти от различни сфери по темите Умни градове, умни домове, умни идеи.

Министърът на икономиката Емил Караниколов е подписал заповед за създаването на междуведомствена работна група, чиято задача е да се разработи Национална програма с Пътна карта за развитие на електрическата мобилност в България до 2025 г. и хоризонт до 2030 г. Това заяви заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов по време на Годишната конференция на b2b Media: Smart city, Smart home, Smart ideas. 

По думите на Лъчезар Борисов в работната група ще участват, както представители на бизнеса, така и на институциите. Стана ясно още, че в пътната карта може да залегнат и конкретни мерки и стимули за насърчаване на електрическата мобилност. Той напомни, че в процеса по глобализиране към новите технологии е и разработената Концепция за цифрова трансформация на българската индустрия (т.нар. Индустрия 4.0), на чиято база предстои и изготвяне на стратегия, с която ще се определят дейности в подкрепа на модернизацията. „Всичко това е част от политиката на правителството към дигитализация, ниско въглеродна икономика и развитието на умните градове“, изтъкна той. Според него дигитализацията е неизбежна и тези процеси вече се наблюдават и в България, стъпвайки на устойчива макроикономическа рамка.

В заключение заместник-министър Борисов подчерта, че когато говорим за интелигентни градове, говорим не само за устойчиво градско развитие, но и за интелигентно развитие на социалната, икономическата и екологична инфраструктура.

Българският еврокомисар Мария Габриел заяви, че свързаността е в основата на умните градове. ЕК е ангажирана с изграждане на интелигентни градове. За развитието на тези градове е нужна високоскоростна връзка, нужни са обединени усилия на всички. "5G мрежата е част от бъдещето, а цифровите умения са от съществено значение."

По време на дискусията беше отбелязано, че умните градове ни спестяват с ресурси, енергия и време.

Те обаче имат един голям недостатък - защитата на личните данни ще е проблемна, заради камерите навсякъде и заради телефоните, които ще знаят винаги местоположението ни. „Човекът се превръща в стъкло, става сврхъпрозрачен. В този смисъл – компаниите трябва да развият нужните технологии, но държавата от своя страна следва да вземе мерки за по-добрата защита на тези технологии и на гражданите", заяви от своя страна Улрике Щрака, търговски представител на Австрия и ръководител на Advantage Austria в България.

"За мен управлението, технологиите и гражданското общество заедно правят един град умен. Връзката между тези три компонента е предпоставка за наваксването и напредъка", каза от своя страна Елица Панайотова, координатор на проекта "Зелена София" към Столична община, който има за цел създаване на стратегия за устойчиво развитие на града и подготвянето на кандидатурата на София за Зелена Столица на Европа.

Служителите по проекта са разработили дигитална карта на замърсителите на въздуха в София – на нея са отбелязани всички домакинства, които потребяват твърдо гориво за отопление – мазут, въглища и дърва. Идеята е в бъдеще на тази карта да бъдат нанесени и замърсяванията, предизвикани от градския транспорт и другите превозни средства, каза още Панайотова. Картата ще бъде предоставена по-късно за свободно ползване за различни проекти.

Според Панайотова законодателството тича след технологиите и в момента виждаме много случаи, в които навлизат нови технологии и нормативната уредба не е адаптирана към тях - въвеждането не е-билет е такъв пример.

Няма стандарт в нормативните процедури и затова въвеждането среща трудности. Това обаче не е нещо ново и не се случва само при нас - има го навсякъде по света и обичайно  се случва точно това: технологиите водят законодателството.

По думите на Иван Велков, председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация: нашата нормативна уредба съвсем естествено изостава, но имаме обективно случващ се процес и всъщност сме на средно европейско ниво в това отношение. 

Анна-Мари Виламовска, European Commision/ Working Ideas обяви, че там, където има добри новини за градско развитие, това обикновено са градове в изолация. В София виждам силни компании - технологични, производствени и т.н. с чуждестранни клиенти - при тях се случват най-хубавите неща. Знаете ли, че воланите и част от седлките за Формула 1 се произвеждат в Габрово? Успешен град има там, където има публично-частни партньорства, обяви Виламовска.

Калоян Карамитов, Устройствено планиране "Визия за София”: Една от ключовите необходимости, за да се осъществи умен град е взаимодесйтвието между отделните системи и звена - общината, бизнеса, НПО, експерти. Иначе идеята или проектът е обречен. Всички мерки, които представяме са първо комуникирани между всички звена. Установихме, че някои работят добре, други не толкова, но тези комуникационни канали трябва да бъдат много силни и да се предава информация без да се чакат становища със седмици и месеци. В момента сме на етап изследване на настоящотот положение - изследваме е-услугите на общината и мога да кажа, че има добра основа, върху която да се надгражда.

По думите на Марина Стефанова, директор в Мрежата на Глобалния договор на ООН: Онова, което може да се види като добри практики се оказва в по-малките населени места, където бизнесът е достатъчно силен и има активно участие и цялостно въздействие като проактивен участник в обществените процеси. Бизнесът има голямо предимство пред местната власт - има пряк достъп до своите служители и така всяка фирмена култура, която се възпитава, стимулира иновациите на ежедневна база и се случва по естествен начин. Минава през промяната на служителите и средата. Говорим за умни градове и свързаност, но това не е само технологичен термин, а е нещо, което се възпитава.

Според Иван Велков, председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация от 2 години в община София много активно се комуникира по такива теми, които са модерни и се търси подходящата форма София да става по-зелен и по-интелигентен град. Има обаче толкова много работа да се свърши, че дори малките успехи не успяват да пробият път над ежедневните битови неуредици, неправилно паркиралите коли или неуместно поставени колчета и т.н. Обнадеждаващото е обаче, че в местната администрация се говори за дългосрочни цели и това дава надежда.