Очакванията за 2022 година е този процент да бъде значително по-висок
Кофас публикува годишното си проучване на несъстоятелността в ЦИЕ за 2021 г. Спрямо доклада, българските дружества, изпаднали във фалит през 2021 г., са нараснали с 5,7%. Намалените държавни помощи, увеличените цени на енергийните ресурси и нарушените вериги за доставка са сред факторите, които ще резултират в по-висок процент несъстоятелност през 2022 година.
Експертите сочат, че тенденциите в областта на несъстоятелността в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са подложени на различни икономически условия, едно от най-значимите от които са мерките от правителствата за подпомагане на дружествата по време на пандемията. През 2020 г. растежът в региона спадна с 4% след пропорционално увеличение от 4% през 2019 г. Същата пандемична година всички страни от ЦИЕ отбелязаха рецесии, вариращи от -8,1% в Хърватия, до -0,1% в Литва. Въпреки това, бизнес несъстоятелността в икономиките от региона е намаляла през 2020 г., благодарение на мащабните мерки за подпомагане. Най-големи намаления са регистрирани в Литва и Латвия (с -50,3% и -34,2%), както и Словакия (-25,8%).
„Последвалото премахване на мерките за подпомагане на бизнеса доведе до естествено увеличение на ръста на несъстоятелността в региона. Не бива да забравяме, че пред икономиките съществува ново предизвикателство – последиците от руско-украинската война. Очакваме увеличение на несъстоятелността през следващите тримесечия, като конфликът на Изток може да направи процеса още по-бърз“, споделя Румен Шиков, риск мениджър в Кофас България.
От друга страна, броят на българските предприятията, обявили несъстоятелност, продължи да се увеличава през 2021 г. и въпреки забавянето на тенденциите до края на годината, все още не би могло да се направи ясна оценка за 2022 г. Въпреки това експертите очакват увеличение на дружествата, изпаднали в неплатежоспособност, което се дължи на неотдавнашните сътресения в икономиката. За анализирания период (2019 г. – 2021 г.) икономическата ситуация в страната отбеляза значителна динамика: от икономика, силно стимулирано от частно потребление и нарастващи доходи, до пълно блокиране и ограничено търсене в някои сектори. Рестриктивните мерки от правителството по време на COVID вълните е сред основните фактори, повлияли на броя фалирали компании.
Рискът от несъстоятелност остава значителен при високо задлъжнелите и новообразуваните фирми, формирани върху минималните капиталови изисквания. Онези предприятия, които се отличават с по-нестабилни бизнес модели, могат да пострадат в настоящата ситуация на нарастващи постоянни разходи.
„Когато става дума за фактори, които влияят върху тенденциите, трябва да се подчертае, че процедурата по несъстоятелност в България традиционно е бавна и това изкривява статистиката. Подобно на останалите икономики в ЕС, в България също наблюдаваме „зомби“ ефекта от държавното финансиране, което поддържа дружествата на „изкуствено дишане“. В момента геополитическото напрежение се увеличава заедно с волатилността на цените на основни продукти като петрол, газ и електроенергия. Това със сигурност ще окаже влияние върху оценките ни за следващата година“, допълва Румен Шиков.
Секторите с най-голям дял на несъстоятелност в България през 2021 г. са дейности в областта на личните услуги (15,50%), строителство и недвижими имоти (14,15%), неспециализирана търговия (10,66%), бизнес услуги (с изключение на финансовите, 9,50%), облекла (6,59%). Забавени плащания, фиксирани разходи по време на блокирането, потиснатото търсене, недостатъчното финансиране и ограничените инвестиции са сред основните фактори, водещи до увеличение в посочените сектори.
От друга страна се наблюдават сектори, които бележат устойчиво развитие, въпреки COVID вълните. Те са с традиционно по-висока добавена стойност или такива, които въпреки намаляването на обемите, успяха да компенсират недостатъчното търсене в една от бизнес линиите, с увеличение в други. Сред тях са производство и обработка на кожи (0,19%), телекомуникационни услуги (0,19%), електрически домакински уреди (0,39%), инструменти за измерване и прецизност (0,39%), алкохолни напитки (0,39%).
Кофас публикува годишното си проучване на несъстоятелността в ЦИЕ за 2021 г. Спрямо доклада, българските дружества, изпаднали във фалит през 2021 г., са нараснали с 5,7%. Намалените държавни помощи, увеличените цени на енергийните ресурси и нарушените вериги за доставка са сред факторите, които ще резултират в по-висок процент несъстоятелност през 2022 година.
Експертите сочат, че тенденциите в областта на несъстоятелността в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са подложени на различни икономически условия, едно от най-значимите от които са мерките от правителствата за подпомагане на дружествата по време на пандемията. През 2020 г. растежът в региона спадна с 4% след пропорционално увеличение от 4% през 2019 г. Същата пандемична година всички страни от ЦИЕ отбелязаха рецесии, вариращи от -8,1% в Хърватия, до -0,1% в Литва. Въпреки това, бизнес несъстоятелността в икономиките от региона е намаляла през 2020 г., благодарение на мащабните мерки за подпомагане. Най-големи намаления са регистрирани в Литва и Латвия (с -50,3% и -34,2%), както и Словакия (-25,8%).
„Последвалото премахване на мерките за подпомагане на бизнеса доведе до естествено увеличение на ръста на несъстоятелността в региона. Не бива да забравяме, че пред икономиките съществува ново предизвикателство – последиците от руско-украинската война. Очакваме увеличение на несъстоятелността през следващите тримесечия, като конфликът на Изток може да направи процеса още по-бърз“, споделя Румен Шиков, риск мениджър в Кофас България.
От друга страна, броят на българските предприятията, обявили несъстоятелност, продължи да се увеличава през 2021 г. и въпреки забавянето на тенденциите до края на годината, все още не би могло да се направи ясна оценка за 2022 г. Въпреки това експертите очакват увеличение на дружествата, изпаднали в неплатежоспособност, което се дължи на неотдавнашните сътресения в икономиката. За анализирания период (2019 г. – 2021 г.) икономическата ситуация в страната отбеляза значителна динамика: от икономика, силно стимулирано от частно потребление и нарастващи доходи, до пълно блокиране и ограничено търсене в някои сектори. Рестриктивните мерки от правителството по време на COVID вълните е сред основните фактори, повлияли на броя фалирали компании.
Рискът от несъстоятелност остава значителен при високо задлъжнелите и новообразуваните фирми, формирани върху минималните капиталови изисквания. Онези предприятия, които се отличават с по-нестабилни бизнес модели, могат да пострадат в настоящата ситуация на нарастващи постоянни разходи.
„Когато става дума за фактори, които влияят върху тенденциите, трябва да се подчертае, че процедурата по несъстоятелност в България традиционно е бавна и това изкривява статистиката. Подобно на останалите икономики в ЕС, в България също наблюдаваме „зомби“ ефекта от държавното финансиране, което поддържа дружествата на „изкуствено дишане“. В момента геополитическото напрежение се увеличава заедно с волатилността на цените на основни продукти като петрол, газ и електроенергия. Това със сигурност ще окаже влияние върху оценките ни за следващата година“, допълва Румен Шиков.
Секторите с най-голям дял на несъстоятелност в България през 2021 г. са дейности в областта на личните услуги (15,50%), строителство и недвижими имоти (14,15%), неспециализирана търговия (10,66%), бизнес услуги (с изключение на финансовите, 9,50%), облекла (6,59%). Забавени плащания, фиксирани разходи по време на блокирането, потиснатото търсене, недостатъчното финансиране и ограничените инвестиции са сред основните фактори, водещи до увеличение в посочените сектори.
От друга страна се наблюдават сектори, които бележат устойчиво развитие, въпреки COVID вълните. Те са с традиционно по-висока добавена стойност или такива, които въпреки намаляването на обемите, успяха да компенсират недостатъчното търсене в една от бизнес линиите, с увеличение в други. Сред тях са производство и обработка на кожи (0,19%), телекомуникационни услуги (0,19%), електрически домакински уреди (0,39%), инструменти за измерване и прецизност (0,39%), алкохолни напитки (0,39%).
