Ролята на здравните специалисти за разясняване пред пациентите на необходимостта от навременна и постоянна грижа за венозното здраве е от ключово значение, твърди проф. д-р Веселин Петров
Визитка: Проф. д-р Веселин Петров (www.profpetrov.com) е съдов хирург с дългогодишен опит в областта на каротидната, абдоминалната и периферна съдова патология. С повече от 120 публикации и около 100 презентации на най-престижни международни форуми в България и по света, проф. Петров e един от най-изтъкнатите лектори по съвременна съдова хирургия у нас, както и пионер в развитието на доплеровата сонография. От 1993 г. проф. Петров е съосновател и член на Българското национално дружество по съдова хирургия и ангиология.
Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология излезе с общо становище, свързано с хроничната венозна болест. Какво наложи тази стъпка?
Консенсусното становище е разработено от водещи лекари в областта на венозната патология, членове на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология (БНДСЕХА). Целта на документа е да повиши информираността на здравните специалисти и на пациентите относно необходимостта от ранна диагностика и своевременното лечение на хроничната венозна болест, известна още като „разширени вени“. С изработването и разпространението на този консенсусен документ се потвърждават и ползите от дългосрочното лечение на пациенти във всички стадии на заболяването с венотонични медикаменти, съобразно международните и националните ръководства за диагностика и лечение на ХВБ.
Какво представлява хроничната венозна болест?
Много хора смятат, че разширените вени и капиляри са безобидно козметично състояние. Всъщност това е съдово заболяване, а най-голямата смъртност в света е от сърдечно-съдови заболявания. Вените са съдовете, по които кръвта се движи към сърцето. И тъй като венозните стени нямат мускулни влакна, еднопосочното движение на кръвта в тях се осигурява от венозните клапи и от съкращението на околните мускули. Когато ходим и мускулите ни се съкращават, те подпомагат придвижването на кръвта по вените. Когато обаче стоим прави продължително, кръвта забавя движението си и се задържа в най-ниско разположените части на тялото. С течение на времето повишеното налягане води до отпускане на венозните стени, а венозните клапи, които насочват кръвта към сърцето, не работят правилно. Като резултат от увреждането на венозните клапи част от изпомпаната кръв се връща обратно в долните крайници, развива се венозна хипертония и се стига до разширяването на вените.
Колко разпространено е заболяването?
Това е може би едно от най-разпространените заболявания не само в България, но и в света. Ежегодно у нас се лекуват около 30-40 000 души с консервативна терапия, от които 10 000 се оперират. Според скрининг проучване, проведено с 3 567 души през юли-ноември 2021 г., близо 58% от българите, посещаващи практиката на общопрактикуващите лекари, страдат от хронична венозна болест. Около 70% от пациентите са в ранните стадии, а 30% са в напредналата форма на ХВБ, което се дължи на подценяване на заболяването, ненавременна или неефективна терапия. Хубавата новина е, че за пациентите в ранните стадии, имаме реална възможност да въздействаме върху прогресията на ХВБ и да я предотвратим още в зародиш, от самото й начало.
Тревожни са данните и за големия брой недиагностицирани пациенти преди старта на проучването – всеки трети пациент, участвал в скрининга, е новодиагностициран с ХВБ. Между 30 и 40% от пациентите, диагностицирани със заболяването, са посочили, че на работното място заемат ортостатична или седяща позиция в продължение на 5 до 10 часа дневно. Близо 2/3 от пациентите с ХВБ имат симптоми между 2 до 5 години и повече, като 41% не са приемали никаква терапия преди проучването.
Кои са първите симптоми на хроничната венозна болест и как се диагностицира тя?
Най-ранните симптоми са тежест, болка, подуване в краката и нарушения, свързани с усещане за тежест и поява на малки паякообразни вени, оток и други промени по кожата. Насърчаваме всички, които забелязват тези оплаквания, при първа възможност да се обърнат към личния си лекар или към съдов хирург. Най-добрият метод на диагностика е еходоплеровата сонография, която може да покаже състоянието на венозната стена, кръвния ток и дали всичко е нормално. Това означава преглед при лекар-специалист – съдов хирург, ангиолог или друг компетентен лекар. Важното е да се установи дали има венозен рефлукс, увеличение размерите на вените и т.н. Прегледът при специалист е важното условие за правилната диагноза. Разширените вени, особено както сега при обездвижването и напълняването, са предпоставка за т.нар. повърхностни и дълбоки венозни тромбози. Това е най-сериозното усложнение, което би могло да доведе до прогресиране на тромбозата, откъсване на тромби, които стигат до сърцето и белия дроб и се получават много тежки, сериозни, а понякога и фатални усложнения.
Кои са рисковите фактори за заболяването?
Те са няколко: наднормено тегло, липса на достатъчна двигателна активност, небалансиран хранителен режим, фамилна обремененост. Рискът от усложнения, дълбоки венозни тромбози и белодробна тромбемболия се увеличава значително от няколко фактора, които се проявяват по-често в последните години на ограничения заради COVID-19. Първо, това е стоенето и работата от вкъщи – т.е. обездвижването, както и отлагане на посещението при лекар. Тревожна е и статистиката от пандемичните години, че все по-голям процент от новодиагностицираните пациенти с ХВБ са хора на средна възраст между 30-50 години, което говори за „подмладяване“ на заболяването. Още по-притеснителен е фактът, че половината от тях не са били лекувани, въпреки че са имали симптоми от две и повече години.
Какво е най-важното, което трябва да знаем за съвременното лечение на това заболяване?
Препоръчително е прилагането на медикаментозна терапия, която подпомага всички симптоми и оплаквания на пациентите. Ползите от лечението на пациенти във всички стадии на хроничната венозна болест с венотоничен медикамент са доказани чрез редица международни проучвания. Терапията с венотоник е препоръчителна и за пациентите в по-ранните стадии, които нямат признаци на болестта, но проявяват симптоми като тежест, умора, болка и дискомфорт в кракатa. Тъй като става дума за хронично заболяване обаче, трябва наред с приемането на венотоничните медикаменти да се полагат също системни грижи за здравето на вените – спазване на хигиенно-диетичен режим, на активен двигателен режим, намаляване на теглото. Затова прегледът при специалист е пътят към най-доброто решение на този комплексен проблем.
Какви информационни кампании провеждате?
За да разясняваме на хората сериозността на заболяването хронична венозна болест, за четвърта поредна година от БНДСЕХА съвместно с информационния уебсайт venite.bg организираме мащабната медийна инициатива „Вземи краката си в ръце активно“. Целта на всички нас е да работим за по-добрата информираност относно причините за появата, рисковите фактори и симптомите на хроничната венозна болест, както и за лечението и контрола над нея. Тази година кампанията включва множество активности като традиционните безплатни профилактични прегледи в цялата страна, разпространение на данни от национално скринингово изследване относно заболеваемостта, което цитирах по-горе, интервюта с експерти и др. Отправяме и поредното предизвикателство към хората да се движат активно през предстоящите летни месеци. Инициативата във Facebook „Пътешествие с мисия“, която миналата година мотивира стотици хиляди да участват и да изминат заедно 10 млн. крачки, сега има ново издание. До септември 2022 г. хората ще имат възможност да се включат в „Пътешествие с мисия из Европа“. Така всички участници в „Отбор с мисия“ в тазгодишната надпревара ще могат заедно да постигнат още по-висока цел – 12 млн. извървени крачки.
Визитка: Проф. д-р Веселин Петров (www.profpetrov.com) е съдов хирург с дългогодишен опит в областта на каротидната, абдоминалната и периферна съдова патология. С повече от 120 публикации и около 100 презентации на най-престижни международни форуми в България и по света, проф. Петров e един от най-изтъкнатите лектори по съвременна съдова хирургия у нас, както и пионер в развитието на доплеровата сонография. От 1993 г. проф. Петров е съосновател и член на Българското национално дружество по съдова хирургия и ангиология.
Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология излезе с общо становище, свързано с хроничната венозна болест. Какво наложи тази стъпка?
Консенсусното становище е разработено от водещи лекари в областта на венозната патология, членове на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология (БНДСЕХА). Целта на документа е да повиши информираността на здравните специалисти и на пациентите относно необходимостта от ранна диагностика и своевременното лечение на хроничната венозна болест, известна още като „разширени вени“. С изработването и разпространението на този консенсусен документ се потвърждават и ползите от дългосрочното лечение на пациенти във всички стадии на заболяването с венотонични медикаменти, съобразно международните и националните ръководства за диагностика и лечение на ХВБ.
Какво представлява хроничната венозна болест?
Много хора смятат, че разширените вени и капиляри са безобидно козметично състояние. Всъщност това е съдово заболяване, а най-голямата смъртност в света е от сърдечно-съдови заболявания. Вените са съдовете, по които кръвта се движи към сърцето. И тъй като венозните стени нямат мускулни влакна, еднопосочното движение на кръвта в тях се осигурява от венозните клапи и от съкращението на околните мускули. Когато ходим и мускулите ни се съкращават, те подпомагат придвижването на кръвта по вените. Когато обаче стоим прави продължително, кръвта забавя движението си и се задържа в най-ниско разположените части на тялото. С течение на времето повишеното налягане води до отпускане на венозните стени, а венозните клапи, които насочват кръвта към сърцето, не работят правилно. Като резултат от увреждането на венозните клапи част от изпомпаната кръв се връща обратно в долните крайници, развива се венозна хипертония и се стига до разширяването на вените.
Колко разпространено е заболяването?
Това е може би едно от най-разпространените заболявания не само в България, но и в света. Ежегодно у нас се лекуват около 30-40 000 души с консервативна терапия, от които 10 000 се оперират. Според скрининг проучване, проведено с 3 567 души през юли-ноември 2021 г., близо 58% от българите, посещаващи практиката на общопрактикуващите лекари, страдат от хронична венозна болест. Около 70% от пациентите са в ранните стадии, а 30% са в напредналата форма на ХВБ, което се дължи на подценяване на заболяването, ненавременна или неефективна терапия. Хубавата новина е, че за пациентите в ранните стадии, имаме реална възможност да въздействаме върху прогресията на ХВБ и да я предотвратим още в зародиш, от самото й начало.
Тревожни са данните и за големия брой недиагностицирани пациенти преди старта на проучването – всеки трети пациент, участвал в скрининга, е новодиагностициран с ХВБ. Между 30 и 40% от пациентите, диагностицирани със заболяването, са посочили, че на работното място заемат ортостатична или седяща позиция в продължение на 5 до 10 часа дневно. Близо 2/3 от пациентите с ХВБ имат симптоми между 2 до 5 години и повече, като 41% не са приемали никаква терапия преди проучването.
Кои са първите симптоми на хроничната венозна болест и как се диагностицира тя?
Най-ранните симптоми са тежест, болка, подуване в краката и нарушения, свързани с усещане за тежест и поява на малки паякообразни вени, оток и други промени по кожата. Насърчаваме всички, които забелязват тези оплаквания, при първа възможност да се обърнат към личния си лекар или към съдов хирург. Най-добрият метод на диагностика е еходоплеровата сонография, която може да покаже състоянието на венозната стена, кръвния ток и дали всичко е нормално. Това означава преглед при лекар-специалист – съдов хирург, ангиолог или друг компетентен лекар. Важното е да се установи дали има венозен рефлукс, увеличение размерите на вените и т.н. Прегледът при специалист е важното условие за правилната диагноза. Разширените вени, особено както сега при обездвижването и напълняването, са предпоставка за т.нар. повърхностни и дълбоки венозни тромбози. Това е най-сериозното усложнение, което би могло да доведе до прогресиране на тромбозата, откъсване на тромби, които стигат до сърцето и белия дроб и се получават много тежки, сериозни, а понякога и фатални усложнения.
Кои са рисковите фактори за заболяването?
Те са няколко: наднормено тегло, липса на достатъчна двигателна активност, небалансиран хранителен режим, фамилна обремененост. Рискът от усложнения, дълбоки венозни тромбози и белодробна тромбемболия се увеличава значително от няколко фактора, които се проявяват по-често в последните години на ограничения заради COVID-19. Първо, това е стоенето и работата от вкъщи – т.е. обездвижването, както и отлагане на посещението при лекар. Тревожна е и статистиката от пандемичните години, че все по-голям процент от новодиагностицираните пациенти с ХВБ са хора на средна възраст между 30-50 години, което говори за „подмладяване“ на заболяването. Още по-притеснителен е фактът, че половината от тях не са били лекувани, въпреки че са имали симптоми от две и повече години.
Какво е най-важното, което трябва да знаем за съвременното лечение на това заболяване?
Препоръчително е прилагането на медикаментозна терапия, която подпомага всички симптоми и оплаквания на пациентите. Ползите от лечението на пациенти във всички стадии на хроничната венозна болест с венотоничен медикамент са доказани чрез редица международни проучвания. Терапията с венотоник е препоръчителна и за пациентите в по-ранните стадии, които нямат признаци на болестта, но проявяват симптоми като тежест, умора, болка и дискомфорт в кракатa. Тъй като става дума за хронично заболяване обаче, трябва наред с приемането на венотоничните медикаменти да се полагат също системни грижи за здравето на вените – спазване на хигиенно-диетичен режим, на активен двигателен режим, намаляване на теглото. Затова прегледът при специалист е пътят към най-доброто решение на този комплексен проблем.
Какви информационни кампании провеждате?
За да разясняваме на хората сериозността на заболяването хронична венозна болест, за четвърта поредна година от БНДСЕХА съвместно с информационния уебсайт venite.bg организираме мащабната медийна инициатива „Вземи краката си в ръце активно“. Целта на всички нас е да работим за по-добрата информираност относно причините за появата, рисковите фактори и симптомите на хроничната венозна болест, както и за лечението и контрола над нея. Тази година кампанията включва множество активности като традиционните безплатни профилактични прегледи в цялата страна, разпространение на данни от национално скринингово изследване относно заболеваемостта, което цитирах по-горе, интервюта с експерти и др. Отправяме и поредното предизвикателство към хората да се движат активно през предстоящите летни месеци. Инициативата във Facebook „Пътешествие с мисия“, която миналата година мотивира стотици хиляди да участват и да изминат заедно 10 млн. крачки, сега има ново издание. До септември 2022 г. хората ще имат възможност да се включат в „Пътешествие с мисия из Европа“. Така всички участници в „Отбор с мисия“ в тазгодишната надпревара ще могат заедно да постигнат още по-висока цел – 12 млн. извървени крачки.
