Поръчковият разстрел миналата седмица на известния разследващ журналист Йоргос Караиваз не е влязъл в бомбастиката на одиозната днешна класация на Репортери без граници. Виж, България е "слязла" до 112-то място в класацията  за свобода на словото. Създала била"много лоша“ среда за работа на журналистите, казват от организацията. Колкото до родината на Йоргос, тя заедно с Полша и Хърватия са страните от ЕС, които са отбелязани просто като "проблематични“.

Някакси ми поомръзна да споря с Полин Адес-Мевел, отговаряща за Балканите. Тя си има свои хора у нас, а те умеят каквото умеят. Търсят имат ли медиите достъп до информация.  Създават ли им пречки при отразяването на новините?Има ли обществено недоверие към журналистите? Усърдно "откриват" някакви случки, провеждат неколцина анкети, анонимни интервюта и...пъхат всичко в общия кюп, наречен доклад. В кюпа не може да се различи нищо, но пък ухае приятно на поръчаното меню"несвобода на изразяването"! Лично съм наблюдавала как се изготвят подобни доноси.

Йоргос Караиваз е бил стряскащо смел. В гръцките медии се пишат чудеса за уменията му да прониква като скенер отвъд видимото. Лично Мицотакис се е нервирал много на публичните изобличения на този L'enfant terrible. Краят на легендата Караиваз съсипа от мъка гърците, а Европа започна бурно да настоява спешно разследване, залавяне и осъждане на убийците. Защо обаче Гърция е в по-благоприятна позиция за свободното слово? И защо класациите на„Репортери без граници“ биват цитирани от определени български медии под път и над път като самата истина! Все едно, че са седемте божи гряха от Евангелието?

В частта посветена на България са много любопитни примерите, илюстриращи "множеството случаи на насилие срещу репортери във връзка с работата им“. Цитирани са неколцина имена. Слави Ангелов/пребит от криминално проявени типове/, Димитър Кенаров/ бит от разлудялата се полиция по време на онази вакханлия пред бившия Партиен дом/, Димитър Стоянов, който се оплакал, че е бил заплашен от бизнесмен, защото му задал въпроси, свързани със злоупотреба с европейски средства. Трите имена са, как да кажа, имена на добри журналисти. Даже Кенаров е и талантлив писател. Не е извършил обаче подвиг като разследващ, а като…бягащ от полицаи в близост до бившия мавзолей. Че бяха освирепели полицаите тогава, бяха. Търчаха да заловят лумпените, които часове им мятаха  какво ли не в лицата, а щитовете им бяха заприличали на великденски яйца от всевъзможни мръсотии. Но насилие срещу свободното слово на Кенаров не е проявено. Обратното твърдение е гилдийна фантазия в стил "и ний сме дали нещо на света"!

Сравнително бързо беше заловена силовата група за поръчки, пребила главния редактор на 168 часа Слави Ангелов. Оказаха се крайнодесни фенове в спорта. Самият Ангелов благодари за бързината на МВР, а Иван Гешев, подмазващ се на мощната пресгрупа, определи случилото се като „атентат срещу държавата“(!). Колкото до Димитър Стоянов, той и онлайн изданието Биволъ са любими на Репортерите. Те си знаят защо.

Само припомням, че всеки разследващ журналист по принцип е заплашен от онези, които разследва -  частни групировки, местни бизнесмени и прочие. Има си хас да очаква да го обичат и да го галят с перце!  Ако се бои, да се преквалифицира във връзки с обществеността или да издава модни женски списания!

Новината за 112-то място за свободата на словото у нас не е новина, а претопляне на вчерашни новини, минус един пункт надолу, за разкош! Виж, Румъния се оказала за Репортерите най-свободната страна от региона" ни. Браво! Да не навлизам в детайли.