Отказвам да го гледам, но днес си позволих десетина минути. ВИП Брадър. Шепа известни лица се подлагат на пълни шепи унижения за шепа жълтици. И точно си мислех да се възмутя за пореден път от това отношение и се сетих, че не съм прав.

Бил съм един от тях, познавам тъжната им завимисимост от дрогата, наречена Слава и колко унизително е да искаш поредната си доза, на всяка цена. Не е нищо ново. "Виповете" в България са всъщност едни тъжни клоуни, които се хранят от шведски маси, трупат самочувствие от пияни аплодисменти, събират левчета от хвърлени подаяния и имат една единствена цел в живота - да останат на арената, въпреки всички кървави рани, които тровят душите им.

Съжалявам ги, за съжаление. И се радвам, че не останах един от тях. Че избягах. Към себе си.