Радев и БСП все още не са еднозначни явления, Каракачанов няма да е президент сега, но по-късно може да стане следващият премиер, а реформаторите категорично изпяха лебедовата си песен.
Само няколко дни и ще знаем името на новия президент на Република България – син или червен, жена или мъж, но разделителната линия между кандидатите на тези избори се оказа по-сложна и по-криволичеща от стандартното ляво-дясно, с което така добре сме си свикнали.
Всъщност, за какво гласувахме на първия тур, ако преанализираме резултатите от него?
1. Съотношението на силите показва, че много от най-твърдите симпатизанти на ГЕРБ в крайна сметка НЕ харесват кандидатурата, издигната от най-голямата партия, закрепила се вече доста години на власт. Повече от сигурно, резултатът на Цецка Цачева е оценка за нейната харизма или липсата на такава от една страна и сигнал за поетапно рушащото се доверие към нейната партия. При ново раздаване на картите, козовете няма да са в ГЕРБ.
2. Водещата позиция на ген. Румен Радев все още не бива да се бърка с подкрепа за БСП и за сигнал, че левицата се връща във властта. Допълнителните гласове за кандидатурата му дойдоха не от твърдото червено ядро, а от хората, които успяха да видят в негово лице НАТО-вски генерал, човек на честта и неизхабен от политическа употреба кадър. БСП ще трябва да поработи доста преди да се реабилитира в очите на електората. И да се оглежда за още “нормални” кадри, неупотребявани и неопетнени до момента.
3. Подкрепата за Каракачанов и за патриотите е сигнал за надигащите се настроения, които в бъдеще ще “оцветят” властта и най-големият обрат може би тепърва предстои – следващият мандат в управлението може да бъде на коалиция между крайно десните “патриоти” и ГЕРБ или още по-вероятно “патриотите” и БСП. Каркачанов може и да няма шансове за президент сега, но за сметка на всички останали кандидати е най-вероятният следващ премиер. Не го виждате ли? Почакайте още няколко месеца и още няколко бежански вълни. Тогава картината ще се проясни.
4. Марешки няма да е президент, няма да вземе пост и в изпълнителната власт, но той вече е фактор и безспорно политическо явление. Неговата лична харизма не е по-голяма от тази на Цецка Цачева и все пак той има “правилните” послания, които натискат точните електорални “копчета”. Той е против картелите, против монополите и нещо повече – реално се е заел да действа срещу тях. Ето това се вижда и се оценява от гласоподавателите. Неговата политическа роля ще расте и като нищо ще се окаже в тази така значима българска роля – на балансьор.
5. Реформаторският блок се гордее с гласовете, които били не по-малко от предните избори. Нека се порадват известно време на измисления си успех. Този път обаче болшинството от хората, които дадоха гласа си за кандидата на тази формация го направиха от мажоритарни подбуди. Гласуваха за Трайчо Трайков, а не за блока. РБ - този спорен политически придатък на настоящата власт достигна своята кулминация, изпя лебедовата си песен и благодарение на безхарактерното си политическо поведение успя да отврати достатъчно и свои, и чужди. Политическото му бъдеще е в пълна безпътица – и какво друго да се очаква след като няма ясни послания, няма качествени кандидати, няма и морални устои, заради безобразното си “отдаване” отново и отново на властта. Една формация без лице, без лидер и без достойноство. С други думи политически проект за непочтена употреба, който няма как да продължи напред.
Можем отсега да си честитим новия президент и новото разместване на политическите пластове. За добро или за зло, предстоят ни интересни обрати веднага след балотажа.
