Ръцете треперят... Ускореният пулс блъска... Студена пот облива тялото... Устните потрепват... Сякаш искат да скрият депресията... Напрегнато и раздразнително отговаряне... Мускулите се свиват в спазми... Очите се стрелкат в различни посоки... Страх се чете в тях... Неясна тревога за бъдещето... Светът е сив и безинтересен...

Само едно желание има... Само една страст приковава вниманието... Само една идея свети... Грее... Направо изгаря...

Абстиненцията е ударила с пълна сила... Нищо друго няма значение...

Клет Реформатор поема папката с мандата, притиска го до гърдите си и в пред-оргазмично задоволство въздъхва с облекчение. Още малко ще е на власт. Абстиненцията за власт е заглушена. За ден.

/извинявам се за текста, но някои действия на българските политици заслужават само нещо подобно/