Необходима е спешна промяна в Кодекса на труда – сигнализират експерти по здраве и безопасност
Голяма част от работодателите изпращат своите служители да работят от вкъщи без да са запознати при какви условия ще се случи това

С усложнената епидемиологична обстановка в страната все повече компании предпочитат да преминат в режим на работа от разстояние или станалото вече популярно име „хоум офис“. Това води до необходимостта от обръщане на специално внимание на условията, в които служителите работят от вкъщи и поражда много въпроси за трудовото законодателство в България. В Кодекса на труда никъде не е регламентирано за чия сметка са допълнителните разходи за преминаване в режим на работа от разстояние.

Работодателят е длъжен да е запознат с работното място, което ще заеме служителят още преди да го изпрати да работи вкъщи. Честа практика е даден работодател да накара служителя си да подпише декларация, че работното му място планирано за „хоум офис“ отговаря на здравословните и безопасни условия на труд. Ако се допусне трудова злополука по време на работа със служителя, този документ няма да го оправдае пред съдебните власти.

А ако тази злополука стане в кухнята например?

Много са въпросите, с които работодателят трябва да е запознат във връзка с новото работно място на служителя преди да го изпрати да работи от вкъщи. Специалистите по здраве и безопасност напомнят, че работодателят е длъжен да извърши Оценка на риска за здравето и безопасността на работещия служител в къщи. А това е свързано и с измерване на параметрите на работната среда – микроклимат, осветеност, шум, електробезопасност.

Първият въпрос, с който се сблъскват експертите е „Кой ще отстрани нередностите, ако такива бъдат установени и ако условията на труд не отговарят на българското законодателство?“

„През  последните седмици ние сме в непрекъснат процес на оценка на риска за здравето и безопасността за работа от разстояние – разказва инж. Димитър Коларов, Управител на ЛОТ-КОНСУЛТ. – Сблъскваме се с казуси, които изобщо не са засегнати в действащите нормативни актове и затова сме категорични, че е необходимо бърза актуализация в Кодекса на труда. Например,  ако електроинсталацията в хоум офиса не е изправна и има опасност от злополука от електрически ток или пожар, за чия сметка следва да се извърши ремонта – за сметка на собственика на жилището или на Работодателя, тъй като той отговаря за безопасността на служителя при изпълнение на възложената работа.

Освен това съгласно законодателството работодателят следва да  проверява: дали се поддържа пода чист в помещението, в което работи служителя, отговаря ли работното му място на наредбата за безопасност при работа с видеодисплей, разполага ли с работна маса, бюро, използва ли стабилен и ергономичен стол, има ли осигурено достатъчно пространство за безопасно изпълнение на другите задължение, каква е осветеността на хоум офиса и т.н. Това задължение е трудно за изпълнение поради обстоятелството, че проверките са в домовете на служителите, но при неизпълнение работодателят носи административно наказателна отговорност.“

Проблем е и изпълнението на Наредбата за микроклимата, съгласно която микроклимат се измерва два пъти в годината - през топъл и студен период. В протоколите е важно да бъде оценено как се отоплява помещението и дали има шум, който да пречи на вниманието, на концентрацията или нужната комуникация на служителя, за да върши ефективно своята работа.
„Винаги съществува възможност служителят да спекулира с доверието на работодателя – категоричен е инж. Коларов. - Цялата отговорност за безопасността е на работодателя, а в много голяма степен в условията на хоум офис, той разчита на личната отговорност на служителите. Необходимо е те да спазват работното време, така, както когато са на работа в офиса. Да се спазва режима на труд и почивка, какъвто трябва да има всяка една фирма. Едни от най-честите оплаквания, които получаваме са, че стресът в хоум офис режим на работа е много по-голям, с по-голяма натовареност. Служителите споделят, че по-дълго време работят от вкъщи.“
 
Въпроси с неясни отговори изникват след всеки казус.

Например - ако на работеща майка с малко дете, посещаващо детска градина се налага да си остане в къщи и да си гледа детето, тъй като в детската градина има заразена учителка с КОВИД-19, кой ще плаща отсъствието й от работа? Работодателят, държавата или трябва личния лекар да издаде болничен лист на майката?

Съществува още един риск, на който обръща внимание инж. Коларов – каква е практиката, в случай, че след посещение на служител от Органа за контрол за извършване на измервания в дома на работещия в къщи се зарази с КОВИД-19?

А това може да се случи и с контролен орган на Инспекцията по труда. Необходимо ли е тези длъжностни лица преди посещението да  имат направен PCR текст с отрицателен резултат от предишния ден?

Много са въпросите, за които не е ясно кой носи отговорност според действащото законодателство.