Получих анкета от Демократична България с форма да се запиша като застъпник на изборите. Положението е сложно, но за сметка на това - безнадеждно. Но пък ето моите отговори на техните твърде интересни въпроси, за Ваше забавление:
В. Има ли нещо, което политиците могат да направят за Вас лично или за Вашето семейство / най-близки хора? Mоля опишете какво:
О. Да, има. Лично аз и най-близките ми хора ще сме много благодарни, ако никой политик никога не прави нищо лично за мен и близките ми. Наясно съм, че искам прекалено много.
В. Според Вас, кои са добрите неща, които сегашното управление направи?
О. Добрата страна на всяко българско управление е, че чиновниците са умерено работливи и мотивирани и това оставя достатъчно въздух на хората да си гледат що-годе добре работата. Разбира се, със сигурност съществуват и почтени чиновници, които биха работили за едното народно благо, но за съжаление ние не познаваме друг начин да търсим кои са тези хора, освен като назначаваме в администрацията колкото може повече роднини, любовници и съселяни. Това е и най-доброто наследство, което ще получи новото правителство от старото.
В. Имате ли притеснения за личното Ви бъдеще в близките години, ако да, какви? (бихте ли посочили конкретен отговор)
О. Да, много ме притесняват амбициозни политици, които искат да направят 1000 добри неща за мен, защото знам, че ще трябва аз да платя сметката. А както вървят нещата, сметката ще е и за децата и внуците ми. Така че ако може да си гледат спазването на Конституцията, вътрешната и външната сигурност и правосъдието, другите неща хората могат да си ги направят сами по-добре, по-бързо и по-евтино. Но се притеснявам, че няма политици, които да споделят такива убеждения.
В. А, надявате ли се на по-добър живот в близките години? Ако да, какви са конкретните Ви очаквания? (бихте ли посочили конкретен отговор)
О. Най-оптимистичната ми надежда е държавата да фалира в най-близко бъдеще и всички, които са свикнали да получават заплата, защото работят "управление" на останалите хора, да трябва да си намерят истинска работа. Но оптимизмът не е реализъм, нали така. Реалистичното ми и конкретно очакване е, че държавата ще се намесва все повече в живота на все повече хора, естествено за тяхно добро и сметка, а лечението на последиците от това добро ще се отлага безкрайно с помощта на прясно напечатана хартия от ЕЦБ и естествено с помощта на европейските данъкоплатци, които отговарят различно на същия този въпрос - а именно, че се надяват на по-добър живот, доставен с един клик до вратата чрез политиците и институциите.