Преди години възрастни хора разказваха за радиоапаратите у нас през Втората световна война /още не е имало телевизия/. Агенти на полицията минавали по къщите и със специален восък запечатвали скАлата на апаратите. Така слушаш само местната пропаганда без да имаш възможност да потърсиш друга станция. Би Би Си, например. Но неспокойни духове откъртвали восъка и въртели копчето на радиото. С целия риск да те хванат при внезапна проверка. Запечатването и отпечатването били пипкава технология.

По-късно, през комунизма, пък заглушаваха чуждите станции. Би Би Си, например. Ние слушахме с риска някой услужлив съсед да чуе и да донесе на властите. Не че се ходеше в лагер за това, но можеше да донесе някои несгоди без дори да разбереш защо.

А днес... Днес просто няма чужди медии. Би Би Си, например. Лепкав восък е протекъл от Запад на Изток и от Североизток на Югозапад.

Световните телевизии - восък.

Социалните мрежи - восък.

Вестници и списания - восък.

Журналистите са агитатори, гостите им - агенти на Държавата. Езиците им - влажни.

Всички страни са на 112-о място. Поне в сравнение с фашизма и комунизма. Такова е Международното положение днес.