Колективен Ам-Гъл страда за машинния "Май Прешъс"
Спрях да се чудя защо горещо подкрепящите третия пол изпадат в ужас от втория начин на гласуване. Който всъщност е първият, понеже става дума
за хартиената бюлетина.

Защо е целият "този вик към облаците, и това проклятие, и този страх".

Защо е тази истерия, след като любимите им машини си остават на разположение?

Какво криво в хартиените бюлетини виждат претендиращите за правилност от последна инстанция?

Виждат края на своя кратък технологичен монопол, чрез който дойдоха на власт и който е единственият начин да се задържат в парламента.

Не във властта. Тази разюздана банда лунатици приключи с властта.

Дотук. Може и по-луди да дойдат на тяхно място - такава е тенденцията от десетилетия: надолу - но тези са дотук. И затова не те са вече интересните. Интересното е какво ще стане с пръстена, който изгубиха поради своето собствено налудно поведение.

Почитаемата циркова трупа на г-н Кирил Петков прилича на колективен Ам-Гъл, чийто изгубен пръстен е намерен и прибран от случайно минаващ практичен хобит.

И сега реват и си късат ризите - къде си, май прешъс?! Няма го, открадна ни го гадният хобит!

А всъщност техният машинен "май прешъс" всъщност си стои точно там, където си беше - никой не им го е откраднал. Стои си.

Отнет им е обаче монополът. Машинният "май прешъс" работи само тогава, когато няма и друг работещ заедно с него инструмент за гласуване.

Само че класикът Гутенберг няма намерение толкова бързо да се предава на истерика Зукърбърг. Реалното все още няма намерение да се размие във виртуалното.

Германия, Холандия и още една камара западноевропейски страни - любимите примери на Ам-Гъл - отдавна захвърлиха теорията и практиката на гласуването с машини.

За тези примери обаче груповият Ам-Гъл мълчи като г-н президента за Кирчо. Когато г-н президентът каже кой му доведе Кирчовците, тогава и Ам-Гъл ще кажат, че България е единствената европейска страна с монополно машинно гласуване.

А пък то тайни няма - второто е факт, първото е публична тайна. Повече публична, отколкото тайна.

Само една загадка остава на българския политически хоризонт - кога г-н Борисов ще разбере, че да унижава народни/те си/ представители нищо добро на никого не носи.

Разпоредил бил /ах, разпоредил бил!/ на депутатите от ГЕРБ да оттеглят нещо си от гласуваните промени в Изборния кодекс.

И депутатите - ах, че как иначе! - веднага рапортуват как ще изпълнят волята на г-н Борисов. Който е отказал да стане депутат, защото работата в парламента му пречи на футбола.

Извинявайте, ама такъв примитивизъм е подигравка с парламентаризма.

Парламентаризъм и примитивизъм не са синоними, обаче у нас насила ги правят такива.

Как пък г-н Доган нито веднъж не излезе да се направи на велик, като изкомандва депутатите /си/.

Как не излезе нито веднъж да им "разпореди"?

Защото не ги командва и не им разпорежда ли? Не, разбира се. Просто защото няма нужда от демонстративна фатмащина. Честно казано, не ми е ясно как депутатите от ГЕРБ търпят такова публично унижение, и то от самото начало досега.

Те са лошите и тъпите, а г-н Борисов е добрият и умният. Елементарна игра с публиката. Много жалко, ако това е нивото.

Именно това системно унижение изобщо на Народното събрание като институция хлъзга България надолу към пропастта. Хлъзга я надолу към края на националната държава - защото националната държава се крепи на национални институции, а не андрешковски номера.

Личното оцеляване на лидерите на двата блъскащи се вектора - г-н Борисов и г-н Петков - ще дърпа надолу техните партии/общности, а двамата заедно ще дърпат България надолу.

Следващият епизод щял да бъде протести на груповия Ам-Гъл срещу хартиената бюлетина, олѐ!

Депутатът г-н Петров ще танцува фламенко с гневна физиономия, за което депутатът г-н Христо Иванов ще има грижата това да се свали от сайта на Дарик радио.

За сведение на тези недоучили троцкисти от трупата "Ам-Гъл", и тая работа приключи. Омръзна им на хората този цирк. Предстои им дълго и тъжно сбогуване с илюзиите си за дълговечност във властта.

Или както казва един герой от "Кръстникът-3" - "Властта убива тези, които я нямат". Защото преди това са се подигравали с властта, когато са я имали. Това, което направиха Ам-Гъловците.

За тях вероятно би било интересно да знаят какъв е политическият край на Лев Троцки.

Когато разбрал, че е изгубил битката във властта - Йосиф Джугашвили неочаквано добре бил подредил свои хора в партийния апарат, докато Троцки изнасял речи - пламенният оратор решил да действа.

Как да действа? Не знаел какво да прави.

Но не се чудил дълго.

Човек, когато не знае какво да прави, тогава прави това, което знае.

Троцки излязъл и тръгнал по улиците, по площадите и викал силно и призивно, горещо риторичен и въздействащ.

Но вече нямало на кого да въздейства.

Никой не искал да го чуе, хората били уморени.

Перманентната революция е кауза пердута, драги Ам-гъловци.

Това ви предстои да осъзнаете.

Колкото и офисни сенки да планирате да докарате на площада, ще се уверите, че даже и сенките са вече уморени.

А на всички нас ни предстои да разберем, че зад битката на процедурите и технологиите всъщност се крие пустинята на управленската безидейност.

Хартиената бюлетина трябва да я има, това е сигурно. И - мое мнение - машините напълно трябва да отидат в нищото, откъдето и дойдоха. Изобщо няма нужда от тях. Но няма да отида да протестирам заради това, че ги има. Ако достатъчно голям брой хора държи на тях - нека ги има. Само мир да има.

Ама те не щат мир да има, искат монопол да имат.

И то при положение, че - на всичкото отгоре - спорът за изборните технологии не може да реши проблема с дефицита на градивни политически и управленски идеи у нас.

И най-големият проблем на този проблем е, че все още не се разпознава като проблем.

Което все пак е по-добре от варианта "вече" да не се разпознава като проблем.
 
Ако "все още" не бива осъзнаван като проблем, тогава има надежда някой ден да бъде осъзнат.

Нека останем оптимисти.

Три кратки бележки:

1. Цитатът "и затова е този вик към облаците..." е на Димитър Василев, текст на песента "Молитва за дъжд" на Диана Експрес, музика Митко Щерев, класика.

2. Ам-Гъл е герой от "Властелинът на пръстените", не че вярвам някой да не знае за него, но хора има всякакви. А изразът "май прешъс" е мантрата на неговата обсебеност от този пръстен на властта.

3. Героят от "Кръстникът-3" се казва Кало и е изпратен от дон Майкъл Корлеоне да убие един лош, което и прави. Иначе думите са на дон Майкъл. А верният Кало заплаща с живота си.