Видяхме го – парламентарният ни театър отново надмина себе си. Искането за провежданото на референдум дали да приемем еврото от 2026, инициатива на президента Румен Радев, беше погребано под претекста за "неконституционност" от председателката Наталия Киселова. И това не е просто процедурен детайл – това е симптом на една системна болест.

Именно този тип "демократично" поведение е причината да се чувстваме все по-отчуждени от политическия процес. Защо? Защото ни казват, че трябва да гласуваме, да участваме, да вярваме в системата – а след това тази система умишлено ни лишава от правото да изразяваме мнението си по ключови въпроси.

Киселова, с очевидния си авторитет на конституционен юрист, се постави над Конституцията, над народните представители и над самите граждани. Това е не само арогантно – това е опасна тенденция, която подкопава основите на нашата държава.

Каква е логиката? Конституция имаме, Конституционен съд също. Но явно, когато стане дума за въпрос, който разкрива колко силно народът иска да изрази мнението си дали е готов да приеме еврото след малко повече от 6 месеца, се появяват "експертни" мнения, които надскачат законите. Защото либералният манталитет е убеден, че демокрацията не трябва да позволява на народа да взема решения, които противоречат на „правилната“ посока – определена от западните елити и техните послушници у нас.

Представителна демокрация ли? Пряка демокрация чрез референдум ли?

Това са красиви думи, но когато те се превръщат в декорация за едно управление, което се страхува от гласа на народа, какво остава? Остава илюзията за свобода и демокрация, докато управляващите решават кое е "полезно" за нас.

Замислете се: ако народът има право да гласува по въпроси като, кога сме готови да приемем еврото, това би означавало, че той може да каже "Не" на политики, които не му харесват. А може и да каже "Не" на едно уродливо управление събрало да под флага на приемането ни в Еврозоната. А това е заплаха за системата и затова трябва да има "стражи", които да филтрират волята му.

Не, дами и господа. Това е фасадна демокрация. Демокрация, в която се подменя волята на народа с прищевките на бюрократи и политически елити. Или по-просто казано – популизъм, маскиран като конституционна закрила.

Задайте си въпроса: кой печели от това? Кой се страхува от гласа на народа? И най-важното – време е да разберем:

Когато НИЕ позволяваме на "Попадийката" да е по-голяма от Библията, демокрацията е илюзия.