Невероятно е, че вече няколко поколения в Западния свят израснахме с убеждението, че човечеството върви към свръхпопулация. 

През 90-те и първото десетилетие след 2000 г. медии, учебници, филми, публични кампании и дори научни доклади ни уверяваха, че планетата се задъхва и че скоро ще ни трябват „още планети“, за да поддържаме собственото си население и стандарт на живот. Бяха дадени милиони долари за създаването на какви ли не образователни кампании. 

Формира се не едно, а няколко екологично разтревожени поколения, които приеха за морално правилно да се въздържат от създаване на семейство с аргумента, че „светът няма нужда от още хора“. В периферията на това мислене дори възникнаха крайни убеждения, буквално възпитахме мизантропи, според които не само отказът от деца, но и самоубийството може да бъде тълкувано като „жертва в името на планетата“. Днес реалността е коренно противоположна. И тя е стряскаща! 

В Китай по последни данни раждаемостта е около 1.1–1.2 деца на жена. Това означава, че населението се свива и няма механизъм за обрат, дори след десетки милиарди, изразходвани за стимули и социални програми от ККП. 

В Южна Корея положението е още по-радикално - 0.72 деца на жена - най-ниската раждаемост, регистрирана в историята на човечеството. Европа и САЩ се движат около 1.5–1.6, Русия около 1.3, а дори Индия, доскоро символ на бърз растеж, падна до около 1.9 - 2.0 и тенденцията е надолу. 

Турция и Бразилия вече са на 1.6–1.8, също под прага на естествено заместване на населението. Често се предполага, че Африка и Близкият изток ще могат да компенсират този спад, но и там процесът е същият, просто времево изместен. Северна Африка вече е около 2.0–2.7, Иран е на 1.7, Ливан на 1.6, а Саудитска Арабия около 2.2 и намалява. Тенденцията е универсална: когато жените имат достъп до образование, градска среда и професия, раждаемостта спада, репродуктивната реализация рязко намалява. 

Това не е културен въпрос, а структурен. Една от най-неудобните истини на съвременния демографски модел е, че повече от половината жени в западните общества, навършили 30 години, никога няма да станат майки, няма да бъдат не само репродуктивно, но и социално реализирани, да създадат здраво семейство. 

Това не е резултат от биологична невъзможност, а от социални избори, страхове, кариерни приоритети и погрешната увереност, че имат неизчерпаем избор на мъже и „има време“. Истината е, че времевият прозорец е много по-тесен, отколкото масовата култура внушава. Както и че изборът също е много по-стеснен от погрешната представа придобита във виртуалния свят. 

Жените са по-голямата група в обществото, с по-малка възможност за социална и репродуктивна реализация. Въпреки фактите обаче се разгръща психологическия дисбаланс между половете. В социалните мрежи и в приложенията за срещи жените получават огромно внимание и израстват с усещането за неограничен избор, докато мъжете се сблъскват с безпрецедентно ниво на отказ и изолация. 

Данните от Tinder и OkCupid показват, че средностатистическият мъж трябва да направи около двеста опита или да премести картинките надясно, за да получи един мач. И един мач от няколко десетки достига до реална среща, като 8 от 10 първи срещи завършват с мълчаливо прекъсване на контакта, гоустване. 

Това създава поколение от млади мъже, които се чувстват отхвърлени, и поколение от млади жени, които вярват, че „винаги има някой по-добър“. И в крайна сметка и двете страни губят. Обществото отказва да говори открито за тази промяна. Все още възпитаваме децата, че планетата се пренаселва, докато истината е, че тя се насочва към бързо и необратимо застаряване. 

По-малко хора означава по-малко работници, по-малко потребители, по-малко иновации, по-малко предприемачи, но повече пенсионери, повече зависими системи от държавни субсидии и все по-скъпи специалисти, които стават все по-редки. Производството ще бъде изобилно, но потреблението недостатъчно. Пенсионните системи ще се задъхват. Медицината ще се оскъпява. 

Държавите ще стареят, ще отслабват и ще се свиват.

Опитът на Китай, Япония, Южна Корея и Сингапур показва, че когато веднъж раждаемостта падне под 1.8, процесът е практически необратим. В историята няма пример за успешно възстановяване над този праг. Това не е просто демографски проблем. Това е цивилизационен завой. И ние вече сме в него.