Приказката за детското здраве и прибраните милиони

Москов все пак ще наложи нов данък - т.нар. "данък вредни храни". Въпреки мнението на икономисти, лекари, финансисти, диетолози и много други специалисти, че няма връзка между приказките му за детското здраве и реалността на прибраните милиони.

Жалко, че министърът на спорта Красен Кралев май е подведен и не разбира отражението, което ще даде подобна мярка. И тъй като няма все още официална дефиниция от страна на Москов що е то "вредна храна", за финал ще си позволя да цитирам един по-смислен министър на здравеопазването - Илко Семерджиев. Той написа: "Най-новата дефиниция на "вредна храна": Храна, от която Москов и държавата на ГЕРБ-РБ не вземат акцизи, данъци и такси".

Най-добре е журналистите да зададат на министър Москов някой от въпросите, формулирани от икономиста Красен Станчев:

1.Защо не се отчита отрицателния опит на четири страни от ЕС, въвели подобни данъци през последните години?

2.Защо не се споменава опита на Белгия, Великобритания, Германия и Естония, където, след анализ, такова облагане на храните е отхвърлено?

3. Откъде се черпи увереност, че болестите, от които се смята, че българските граждани страдат са следствие на затлъстяване и наднормено тегло, след като по всички международни сравнения показват по-ниски показатели за България в сравнение с всички страни от ЕС?

4. Следователно откъде идва увереността, че има причинно-следствена връзка между нарочените за облагане храни и състоянието на здравето?

5. Откъде са намерени доказателства, че с облагане на храни, ще се промени диетата на хората, населяващи тази юрисдикция, след като за храните има лесно намираеми заместители и след като облагането ще засегне само 1% потребяваната сол, 6% от консумираната захар и 3% от купуваните безалкохолни напитки?

6. Защо предчувствията за приход от новопредлаганото облагане съвпадат с дефицитите на НЗОК?

7. Защо след като досега част от заложените акцизи по закон трябва да се използват за профилактика, това не се е случвало и откъде следва, че от новите данъци, първо, ще има приходи в размер на предвидените от министъра и, второ, защо и как се предполага, че те финансират "профилактика“ (след като сегашни фискални процедури на практика не позволяват това да става)?

8. Защо се предполага, че след като във всички други страни данъците изобщо и в частност тези водят до фалит на предимно малки и средни предприятия, които ще понесат негативите, в България такъв ефект не се предвижда?

9. С колко бюджетни средства ще бъдат компенсирани новите безработните и какви ще са загубите по линия намалените обороти – по-ниски приходи от ДДС, в ДОО и от данък върху дохода на физическите и юридическите лица?

10. Тъй като няма да бъдат обложени всички храни, как ще бъдат оборени сигурните предложения за дискриминация и непозволена държавна помощ?

11. Как новите данъци ще се отразят реално върху проблемите на здравето след като повишението на цените, подобно на това от подобни данъци в други страни, ще намали потребление на храни на малоимотните и ще изтласка към по-некачествени заместители?

12. В този ред на мисли – защо част от домакинствата в България, колкото и да е малка тя, трябва да бъдат тласкани към ограничаване на храненето и към избор между ядене и глад?

13. Как новите данъци ще се отразят на домакинските бюджети, в които през 2014 г. разходите за храна и безалкохолни напитки е 29%, най-високите в ЕС и три пъти по-високи от тези в Германия (която се е отказала от подобни данъци преди година)?

14. В продължение на един от въпросите зададени по-горе: как здравното министерство изразходва частта от събирания от години акциз върху тютюневите изделия и алкохолните напитки?

15. Защо този съществен по размер акциз не оказва влияние върху навиците за тютюнопушене и употреба на алкохол? Защо тук няма резултат и защо няма информация за изразходването на този приход от НЗОК и здравната система изобщо?

16. Откъде идва вярата, че храните ще станат по-здравословни и няма да бъдат заместени от по-лоши и такива домашно производство?

17. Как ще се осъществи контрола върху непакетираните храни, пекарните, сладкарниците, дюнерджийниците, пицариите и домашното консервиране и продажба на домашно произведени местни, зеленчукови и плодови консерви?

18. Как ще бъдат компенсирани 2 000 баби, които всекидневно добавят към дохода си продавайки домашни вкуснотии по пътищата на страната? 19. Защо няма публикувани оценки на потенциалното въздействие на идеята за новите данъци?

20. Колко ще струва на бюджета загубата по линия на ДДС поради заместващ внос, например от Румъния, където наскоро бяха намелени данъците върху хранителните продукти и напитките и от където вече е налице такъв внос? Защо трябва да се стимулират румънските производители?

21. Какви ще са разходите по прилагането на новото законодателство, което като процедура е по-сложно от всичко измислено пред последните 25 години?

22. Какви ще са разходите по съобразяване в това законодателство и какви ще са загубите на фирмите, които произвеждат и търгуват с храни и безалкохолни напитки?

23. Как ще бъде преодолян създаваният проблем с контрольорите по нововъвеждания данък и колко нови контрольори ще трябва да бъдат назначени?

24. Как облагането на хранителни съставки ще се отрази върху производствените разходи по веригата на добавената стойност?

25. Какви ще са другите странични въздействия на новите данъци върху сивата икономика, равнището на корупцията и изкривените стимули за свързани с хранително-вкусовата промишлености и здравеопазването отрасли (например фармацевтиката)?

26. Накрая накъсо: кой губи, кой печели и кой плаща сметката?

27. Защо отговор на тези въпроси не дават и други министерства – например това на финансите или на земеделието и храните?