В седмицата, в която бяхме свидетели на терористични атаки в Бейрут, Багдад и Париж, някои хора поставят въпроса дали атентатите над Западните страни засенчват всички останали?

На снимките са изобразени последиците от бомбения атентат в Бейрут и цветя оставени след трагедията в Париж.

BBC Newsday разговаря с дигиталния журналист Саракши Рай относно „селективното възмущение на Западния свят“.

Ето нейните думи по въпроса:

„Мисля, че причина за това е, че през 2015г. станахме свидетели на хиляди терористични атаки в Пакистан, Нигерия, Египет, Кения и много други места, но само след атентата във Франция президентът Обама излезе със становище, в което се каза „Това не е атака над Париж, а над цялото човечество“ и мисля, че това е нещото, за което социалните мрежи са силно разтревожени и разстроени.

Те задават множество трудни за отговор въпроси - „Нима атаките в Пакистан не са атаки над човечеството? Нима сирийския конфликт, който принуждава хората да напуснат домовете си не е атака над човечеството? Какво прави Париж толкова различен?

Терористичната атака си е терористична атака. Нима има толкова силно възмущение от страна на медиите и обществото, защото се е случило в Европейска страна?“.

Коментар на водещия на BBC Newsday:

„С риск да проявя нечувствителност, не е ли вярно, че този вид атаки в Пакистан, Нигерия и Кения се случват много по-често. Във Франция това не е така.“

Рай допълни изказването си по въпроса:

„Това също трябва да се вземе в предвид, но дали честотата на атаките е определяща? Без значение къде по света се случва терористичната атака е трагедия.

Случилото се в Париж, бъдейки културно средище за Европа, е скръбнa новина, която въздейства силно на всички в западния свят.

Много хора от Бейрут питат - „Нима загубата на наши жители не е достойна за възмущение от целия свят? Нима нашите животи на са също толкова значими? Защо не са цветовете на нашето знаме по световните паметници“?

Това всъщност е въпроса тук според мен. Защо Париж, а не Бейрут. Много труден въпрос. Хората не разбират, защо тяхната трагедия бива пренебрегвана“.