Ние всичко объркахме още от първите стъпки и не успяхме да преодолеем разделението в Европа. Преди 25 години падна Берлинската стена, но разделението в Европа не беше преодоляно, невидимите стени просто бяха преместени на Изток.
А що се отнася до такива проблеми като борбата с тероризма, то също не се е променило. Да, тогава след 11 септември аз бях първият, който позвъни на президента Буш и изразих своята солидарност с него. И ние бяхме готови да направим всичко, за да се преборим заедно с тероризма. Днес, когато се случиха терористичните атаки в Париж, също разговарях за това, а после се срещнах с президента на Франция.
Ако тогава бяха послушали Шрьодер, ако бяха послушали Ширак, ако бяха послушали мен, може би нямаше да се случат сегашните терористични атаки в Париж, защото нямаше да има такъв набег на тероризъм на територията на Ирак, Либия и другите страни от Близкия изток.
Имаме общи заплахи и както искахме, така го искаме и сега, да се стремим към обединение на усилията на всички държави както в Европа, така и в света за борба с тази заплаха. Не само срещу тероризма, престъпността и търговията с хора, но и в борбата за запазване на околната среда – много общи проблеми. Но това не означава, че ние всеки път със всички сме длъжни да се съгласяваме по тези или по други въпроси. И ако нашата позиция не се харесва на някого, то не е най-добрият начин всеки път да ни обявяват за врагове. Може би е по-добре понякога да чуят, да преосмислят критически с какво да се съгласят и да потърсят общи решения. Именно за това говорих в Ню Йорк на 70-годишнината от създаването на ООН.
