Съществуването на поръчкова журналистика  не е новина.  Информацията за  кредитиране на медии чрез търговски дружества – длъжници на КТБ очерта контурите на широк кръг финансово зависими от банката медии. За съжаление зависимостите са се създавали не само чрез  известното пряко или косвено финансиране. Продължаваме да научаваме за  форми, в които медиите са се отдавали за ползване и са манипулирали аудиторията си.

През 2014 г. 24 часа публикува  интервю на Любомир Денев, член на борда на КТБ,  в което сигналите за банката се наричат абсурдни клеветнически твърдения, отрича се финансирането на България без цензура  от КТБ и се призовава прокуратурата да си свърши работата.

Две години по-късно се оказва, че въпросното интервю  е   адверториал “в изпълнение на  рамков договор между Вестникарска група България и КТБ за рекламно-информационно обслужване на дейността на КТБ   през 2014 година”.  Това научаваме от отговор на главния  редактор на 24 часа Борислав  Зюмбюлев до съда, огласено от Протестна мрежа.  В писмото се твърди, че интервюто  било форма на реклама,  адверториал,  предмет на информационно обслужване, хибрид между реклама и вестникарски текст:  “Става дума за форма на реклама и отговорността за нейното съдържание е изцяло на възложителя.”

Не е имало никакви указания, че агресивната защита на  КТБ в 24 часа е реклама.  Според Зюмбюлев липсата на посочен автор била указанието за читателите, че става дума за  адверториал. Информация по възлагане, казва  главният редактор – и   24 часа не носи никаква отговорност.

Поредната иновация:  живеем в  голям български адверториал, в  информация по възлагане.

Въпросът  може ли да има медии – свободни демократични медии  – в държава без върховенство на закона е риторичен.  Едва разпадът в отношенията Василев – Пеевски позволява да се погледне отвъд привидността – и то  частично, заради обвързаностите по върховете, които препречват всеки опит да се говори за срастването на медии и власт.   Цветан Василев говори в интервютата си от Сърбия колко важна била истината, но засега е в режим “имам доказателства”,  което  означава, че може да ги предостави, а може и да не ги предостави.

В  какъв адверториал сме сега и колко дълго ще продължава той  трябва да не зависи от желанията на отделни лица – и ще бъде точно така, когато  гражданите си върнат превзетата  държава.