Стига сте се тръшкали за скъсаната снимка на Плевнелиев. Мързи ме да стана и да потърся тоалетната хартия с Джордж Буш, която съм си запазила от президентството му.

Това е демокрацията, мили възмутени. Всяка власт с нейните портрети може да бъда късана на парченца, плюта, осмивана и дори и палена.

Да си спомним портретите на Орешарски като череп и тяхното палене.

Да си спомним паленето на портретите на Желю Желев. Няма и за какво да си ги спомняме от друга страна - портретите на абсолютно всеки управник са и за да бъдат тъпкани.

Плевнелиев нито е светец, нито безупречна фигура, макар и с нищо забележителен президент.

В края на краищата и той е номенклатурно дете, така, че леко с демократичното ви възмущение.

За много американци Буш беше страхотен президент, а Обама е боклук. Ако искате за някой да се говори само добро, основете си култец, наречете се последователи, но недокосваеми вече няма - освен Тодор Живков.