В пожара в Пловдив не изгоряха само складовете - паметник на културата. Това беше клада. Жертвена. На нея изгоря всичко, що има смисъл, непреходност, стойност.

Това беше финалната клада, с която приключихме с илюзията, че ни е останало нещо поне, което ценим.

Видяхме нагледно как нищетата на духа успя да убие всичко.

Това е краят на пътя. След погрома на огъня и пушещите руини остава само поредната пропаст, в която ще пропаднем окончателно.

Ако ви е твърде метафорично, ще го напиша и по-прозаично.

Народ без отношение към културата не може да го има. Такъв народ може само да имитира съществуване и да вегетира до разпад.

А ние сме трагичните персонажи, не само допуснали, а направо запалили кладата. Няма невинни.