Анализи - www.manifesto.bg

Момчето си тръгва, но Кой остава

Детайли: Написана от manifesto.bg

"Аз съм смъртоносно ранен политически!", каза емоционално Делян Добрев. "Името ми е опетнено, това не се търпи повече". Депутатът от ГЕРБ и областен координатор в Хасково подаде оставка от всички постове, които заема.

За да остават големите деляновци, понякога се налага малките деляновци да си ходят.

Ivan Bedrov

Хубаво е, че Делян Добрев си тръгва. След тази шуробаджанашка схема, сътворена от него, наистина нямаше как да остане.

Лошото е, че моделът остава. Роднини, братовчеди, съученици и приятели създават подобни схеми във всяка община, всяко министерство и всяка агенция. Същото е в София, същото е в Бургас, Варна, Пловдив и където решите. Да, не толкова нагло, но по същия модел.

И все пак, една схема по-малко е успех. Поздравления за #ЕленаЙончева. Сама изнесе битка, каквато "мъжете" в Хасково не посмяха.

Сега трябва оставка на кмета в Хасково, допуснал схемата цели две години.

И избори. Каквото реши избирателят.

Georgi Kadiev

Въпреки, че е по-чувствителен от тези, които застанаха срещу него, Делян трябва да остане в политиката. Разбирам, че му е трудно да понесе цялата помия, която се излива върху него. Лично аз не бих приел оставката на почтен и компетентен човек като него. Не Делян, а тези, които са застанали срещу него трябва да останат в миналото, заедно с всичките си ченгеджийски и комунистически номера. А иначе в интервюто казвам, че ГЕРБ има качеството да се променя и самопречиства. Но ГЕРБ трябва да се самопречисти не от хора като Делян Добрев, а от хора като злополучния хасковски кмет.

Toma Bikov

Реално всеки областен (и не само) град е като Хасково. Със силна клиентела, която печели здраво от обществени поръчки и други сделки с властта. И ББ няма нищо против това, стига да не се разчува прекалено и да започне да вреди на рейтинга му. То защо и да има след като и цялата държава се управлява на този феодален принцип. Знаем докъде води това. Когато клиентелата изтласква все повече нормалния бизнес, тогава възниква въпроса кой ще работи. Добрата новина е, че бизнесът, който работи по правилата и без държавни протекции става все по-силен. Лошата е, че това се дължи на международната конюнктура, и когато света навлезе в следващата криза ще сме абсолютно неподготвени за нея.

Vladislav Panev

Какво иска Каталуния?

Детайли: Написана от Йовко Ламбрев

Макар и тлеещ отдавна, проблемът не беше нерешим. Каталунците са сговорчиви и работливи хора, които в мнозинството си искат да бъдат оставени на мира да си вадят хляба, да правят музика, книги и изкуство и да се веселят на многобройните си фестивали. Те са адски толерантни и широкоскроени хора, с модерни възгледи за себе си, бъдещето и Европа.

Каквото и да четете в испанските медии, в мнозинството си каталунците нямат нищо против испанците. Това, което им тежи, не са съседите, а испанската държава. Те точно така наричат държавата си – испанската държава – за да акцентират на административния апарат, а не на нацията, и… за да намекнат, че не е тяхната държава…

А тя не е тяхна, защото в общия национален парламент те имат скромно присъствие, обусловено от тежестта на региона върху картата. Не биха могли да прокарат нищо през националния парламент без подкрепата на основните испански партии, които рядко изобщо обръщат внимание на регионите. Локалното им законодателство е под терора на Конституциония съд, който особено откакто Рахой и Partido Popular са на власт, действа по поръчка.

Испания отказва всякакъв диалог с каталунските представители, въпреки че те са легитимно избрани и овластени от хората. Прави го и защото се страхува, че ако изгуби Каталуния, ще последват баските, а после може би Галисия. Баските също от години чакат обещанията на Мадрид да се реализират и все повече губят търпение, но и за това няма да прочетете много в испанските, нашите или европейските медии…

Истината е, че въпреки всичко Каталуния е разделена. Важно е да правим разлика между това, че 70-80% от каталунците са с нагласа да гласуват на този Референдум, и това как точно ще гласуват.

Ако не се беше стигнало до тази ескалация в последните дни, реално по-малко от половината каталунци щяха да гласуват за отделяне в неделя и всичко щеше да утихне поне за някакъв период от време. Рахой обаче изпрати жандармерия и полиция в нечуван обем, арестува каталунски политици, претърси медии и печатници, конфискува бюлетини, урни и плакати, обвини предварително стотици кметове, че съдействат на организацията по референдума, заплаши да спре националната каталунска телевизия, блокира каталунски сайтове и заплаши да спре целият top level domain на Каталуния .cat, докато междувременно е насъскал прокуратурата да рови за някоя мръсна риза на текущия каталунски президент от времето, когато е бил кмет, чрез прокурорско разпореждане се опита да вземе контрола над каталунската жандармерия, което е незаконно и противоречи едновременно на испанската конституция и на каталунския статут.

Всичко това преди референдумът да се е случил и преди да е обявен за незаконен от Конституционния съд – иначе казано, дори да допуснем хипотезата, че референдумът е престъпление – то още не е се е случило, за да има виновни за него!

След всичко това никой вече не знае как ще гласуват каталунците, защото ескалацията и радикализацията и от двете страни е факт и играта на нерви вече не е безопасна.

Прочети още: Какво иска Каталуния?