Българската следа в ИДИЛ
- Детайли
- Написана от Юлиян Попов

Много народ започна да се упражнява на тема кой създаде ИДИЛ (ISIS).
Прочети още: Българската следа в ИДИЛ
Защо няма причина да се увеличават цените на винетките в България
- Детайли
- Написана от Румен Гълъбинов

1. Приоритетни за правителството са магистралите и първокласните пътища, а ремонти по второкласните и третокласни пътища почти не се правят.
Прочети още: Защо няма причина да се увеличават цените на винетките в България
Цената на дясното претопяване
- Детайли
- Написана от Илко Семерджиев

Проследявайки политическия, а напоследък и професионалния път на стотици лица от началото на „демократичния“ преход, които съставляваха елита на СДС, ДСБ и някои други уж десни партии, вече ясно се очертава следното:
Прочети още: Цената на дясното претопяване
Последният Париж днес
- Детайли
- Написана от Георги Господинов

През 1939 Кирил Кръстев издава една книжка с есета "Последният Париж". За Парижките улици, за Париж на стражарите, Париж на продавачките в парфюмерийните магазини, Париж на тълпата в навечерието на една война. Париж, какъвто никога вече няма да бъде.
Прочети още: Последният Париж днес
Бързаме да погребем Европа
- Детайли
- Написана от Ани Коджаиванова

Свикнахме в последните години да гледаме на Европа като на бюрократичен донор - поояден и пооспал се от десетилетия на сравнително благоденствие и спокойствие. Свикнахме да я осмиваме, критикуваме, мнозина се престарават - всичко разбират по-добре, издават присъди и категорични прогнози. Бързаме да я погребем Европа заради една терористична атака - колкото и неприятна да е, колкото и на свидно място да е. И забравихме какво е Европа.
Петте урока от трагедията в Париж
- Детайли
- Написана от Дейвид Харис, Хъфингтън Поуст.

1. Терорът се води с помощта на виртуозно владеене на най- високи технологии.
Атентат срещу емпатията (видео)
- Детайли
- Написана от euinside.eu, Аделина Марини, Twitter: @AdelinaMarini

Още не стихнали гърмежите в Париж и ние бързаме да ударим себе си. След първите мигове на шок и стрес от терор като този във френската столица в петък вечерта, точно когато единството и съпричастността набираха скорост, тогава стана друг атентат. Невидим за окото, но болезнен за душата. Тогава удариха "своите". Започнаха обвиненията защо си слагаш френското знаме и палиш свещи пред френското посолство, а не плачеш за взривения руски самолет или за атентата в Кения по-рано тази година, или за някоя друга трагедия, станала или ставаща всеки ден някъде по света. Това е брутално нападение над личността и нейната психика да реагира на нещо познато.