От силен комплекс за малоценност е обладана всяка държава, която разчита на чужди столици - Вашингтон, Брюксел или Москва - да й посочват грешките и да й предписват рецепти за действие.  Странно ми звучи прехласването пред документи, идващи от други страни, като този на Държавния департамент на САЩ.

Аз съм критично настроен към  ГЕРБ, но не цвиля от възторг само защото някой чужденец е решил, че има изгода да използва малко по-остър език по адрес на нашите упраляващи. Последното, от което се вълнуват чуждите столици, е състоянието на демокрацията в България. Те просто използват този инструмент за своите цели.  Чуждите столици ще оттеглят подкрепата си за Борисов не заради нарушаване на демократичните норми, а когато преценят, че вече не изпълнява едно към едно нарежданията им. Никаква принципност няма тук. И съответно никаква повод за радост няма.

Прочети още: Интересуват ли се САЩ от демокрацията в България

“Аз съм Джералд Форд, а ти не си!” 

 

През лятото на 1975 президентът Форд /републиканец/ падна на слизане по хлъзгавата стълба на самолета във Виена. Незабавно левите медии му се подиграха, а известният левичарски комик Chevy Chase грозно и злобно  го имитира по тв. Форд отмъсти на комика след месец на някаква вечеря - нарочно, уж се препъна и запрати всички чинии в лицето на Chase с думите: “Аз съм Джералд Форд, а ти не си!”  Тогавашните медии, макар и левичарски, вярно отразиха отмъщението на президента. 

Прочети още: Защо падат американски /те/ президенти?