Филмът е изключително красиво, фино и поетично разказан. По френски. Не случайно в главната роля срещаме прекрасната Одри Тоту.
В края на 19 век едно младо момиче среща едно младо момче и се влюбва. Валантин се омъжва за Жюл. Един век по-късно друго младо момиче, правнучката на Валантин, тича към прегръдките на друго младо момче на един мост в Париж. През годините, които делят двете истории, още много жени и мъже ще се срещат, ще се влюбват и ще живеят съдбата си, създавайки родословно дърво и жизнена сила, която ще пребъде във вечността.
Изящната екранизация на виeтнамския визуален майстор Тран Ан Хунг е по известната едноименна книга на френската писателка Алис Ферне, автор на над 10 романа. Ключова тема в нейното творчество са женствеността, майчинството, близостта и любовта като единствена гаранция за възможна вечност.
Сценарий и режисура: Тран Ан Хунг
В ролите: Одри Тоту, Беренис Бежо, Мелани Лоран, Джереми Рениер, Пиер Деландошам, Ирен Жакоб и други
Сякаш познаваме героинята Ви – Валантин. Как успяхте да я пресъздадете така силно, така осезаемо?
Опитах се да си представя всеки момент от развитието на персонажа на героинята ми – от младостта й, през раждането на първото й дете, преживяването на първата голяма скръб и всичко останало, с всеки възможен детайл. Всеки кадър във филма е изключително естетски издържан и това ме накара да се чувствам максимално автентично, просто се слях със сета. И за момент не съм се преструвала.
Във филма виждаме героинята Ви в различни възрасти. Как Ви накара да се почувствате това?
Някак е странно да видиш себе си, целия си живот, различни възрасти в един филм. Специалните ефекти бяха минимални и беше леко притеснително за мен да се видя като стара жена. Да се видя като по-млада беше по-малко шокиращо, естествено - просто познах себе си от преди 10 години, с малко по-пухкави бузки и алени устни.
Сцените, в които държите бебета и малки деца, са поразяващи. Как успяхте да играете толкова добре с малки деца в ръце?
Тогава не играеш, просто ги наблюдаваш и им даваш любов. Във филма Валантин ражда 8 деца и съответно – всеки ден на сета имаше ново бебе. В зависимост от възрастта им, разбираха повече или по-малко от това, което се случва и аз трябваше да се адаптирам към всяко едно от тях, да им вдъхна сигурност и спокойствие. Това беше основна част от ролята ми – да създам връзка и усещане за близост с тези малки същества. Но аз наистина много обичам деца, както обичам и работата си. А преди да стана актриса, дори обмислях идеята да стана детски псхиатър.