„Бракът“ на някои европейски страни с Европа беше брак по сметка. Сега разводът на Обединеното кралство с ЕС ще бъде един болезнен процес за всички и риск от съсредоточаване на енергията на ЕС в момент на различни кризи, казва Негово Превъзходителство Франсоа Бонтан, посланик на Белгия у нас в специално интервю за b2b Media.

Франсоа Бонтан е новият белгийски посланик в България, досега е бил посланик на Белгия в Сеул. Преди това е заемал пост на заместник-директор в министерството на сътрудничеството за развитие, бил е заместник на постоянния представител на Белгия към Съвета на Европа. Завършил е магистърска степен по философия в Католическия университет в Льовен и е магистър по икономика от университета в Мюнстер.

1. Какво е вашето наблюдение за България, успяхте ли да я опознаете и може ли да посочите това, което ви харесва или пък неодобрявате?

Мога да кажа, че моето първо впечатление e много положително. Впечатлен съм от топлото посрещане от страна на българите и от потенциала на България по отношение на културата, икономиката и политиката. Признавам, трудно ми е да проумея защо толкова много хора искат да емигрират! Богатото археологическо наследство, оставено от цивилизациите на траки, гърци, римляни, османци и славяни; живата традиция на православието в толкова много църкви и манастири; характерните гласове на музикалния пейзаж формират едно фантастично богатство за откривателство и неповторими преживявания. Геостратегическото положение на Балканите и по-специално в България, предлага възможности на страната да поеме функция на мост между Изтока и Запада, между Европа и Азия, както и специална роля в отношенията на ЕС с Русия и Турция.

2. Как гледа дипломатът на това, което се случва политически в страната след изборите за държавен глава?

Обикновено дипломатите са много предпазливи, когато коментират политически събития в страната, където са акредитирани. Най-общо мога да кажа, че изборите са решителен момент при една отворена демокрация и че промяната й дава живот. Един ярък и остър дебат и размяна на рационални аргументи относно важните икономически въпроси и идеи представляват сърцевината на демокрацията, както и възможност да се изкове компромис за провеждане на необходимите реформи.
Опасностите за демокрацията са идеологията (процесът на формиране на затворена система от слепи убеждения в ущърб на другите) и популизмът (процесът, при който се търси привлекателност за емоциите, а не за разума с цел овладяване на правила и институции , предназначени за всички, за каузата на частните интереси на малка част от хората). Политиците не бива никога да оставят на заден план благото на хората в тяхната страна, макар да са ангажирани предимно с интересите на своите партии. В личен план се чудя защо българите искат да се справят с всички проблеми наведнъж с риск да се предизвика объркване: президентски избори, правителствени отговорности, парламентарни избори, ревизия на конституцията…, а нека не забравяме и подготовката за българското председателство на Европейския съюз!

3. Как бихте коментирали напускането на Великобритания от ЕС и евентуалния ефект върху останалите страни-членки и в частност България?

Брекзит е голяма бъркотия (в самата Великобритания някои хора си промениха мнението по въпроса), но този случай има и добра страна, предлагайки възможност за обновяване на европейския проект. „Бракът“ на някои европейски страни с Европа беше брак по сметка за много граждани на тези страни – ЕС като пазар или източник на фондове – а не ангажимент за все по-тясно свързан съюз, за проекта, който би създал една Европа, способна да играе политическа роля в световните дела. Сега разводът на Обединеното кралство с ЕС ще бъде един болезнен процес за всички и риск от съсредоточаване на енергията на ЕС в момент на различни кризи – вътрешни (финансова, миграционна…) и външни (Сирия, Украйна…). Как да напуснем, да се разделим, но без да създаваме модел на Европа „а ла карт“, в която страните-членки могат да си избират предимства, без да инвестират в солидарност и отговорности? Как да поддържаме европейския проект кохерентен и да избегнем, например, демонтирането на четирите свободи (свободно движение на хора, услуги, стоки и капитал)? Великобритания или някоя друга страна не може да бъде еднакво добре във или извън него, т.е. хем вълкът сит, хем агнето цяло… От друга страна, Великобритания, една европейска ядрена сила и член на Съвета за сигурност на ООН, е и ще остане безспорен стратегически партньор за ЕС. Как да организираме прехода? Какви ще са последиците за бюджета на ЕС, за разпределението на местата в европейския парламент, за международните споразумения между ЕС и останалата част на света, и така нататък … Това са трудни въпроси. Но все пак Брекзит може да бъде решителен момент, възможност за страните-членки да преосмислят своята визия за Европейския съюз: дали той е пудинг или политически проект?

4. Какви нови проекти, икономически връзки или предстоящи инвестиции се предвиждат между България и Белгия?

България и Белгия са страни, уверени в политическото измерение на Европейския съюз, на една Европа, която има волята и визията да се превърне в актьор на световната сцена, способна да дава облик на събитията, а не просто да реагира на тях. Те споделят много общи позиции в множеството европейски съвети и поемат своите отговорности за постигането на консенсус между страните членки, без дори за миг да забравят стремежа към мирна, процъфтяваща и могъща Европа и като отстояват своите национални интереси. В икономически план добре образованите хора, особено в инженерните специалности, привличат белгийски компании както от традиционните промишлени сфери, така и от сферата на услугите чрез високотехнологични и иновативни предприятия. Особено окуражително е, че белгийските компании в химическата и електронната промишленост развиват новаторски технологии в България. Предизвикателствата включват регулаторната и законодателна рамка за правене на бизнес, инфраструктурата, както и нещо на пръв поглед странно - недостига на работна сила в някои сектори. Благодарение на добрите отношения между властите в нашите две страни успяваме да посрещнем тези предизвикателства и някои белгийски компании планират да разширят своята дейност, а други проучват възможности да инвестират в България.

5. Разкажете нещо за себе си, за семейството си, за това, което ви прави щастлив и удовлетворен?

Щастлив съм в своя брак с Жахюн Чои, с която споделям своя живот в последните 32 години. Нашият брачен съюз е благословен с три деца – едно момиче и две момчета. Те вече са зрели хора и живеят в три различни европейски страни. Това е нашият първи мандат без децата и наистина се нуждаем от адаптация. След работа обичам да слушам музика, както класическа (Вивалди, Бетовен), така и джаз (Джанго Райнхарт, Нина Симон...), да чета художествена литература (Канети, Достоевски...) и философски съчинения (Платон, Левинас…). Любимият ми спорт е колоезденето, но изглежда това е опасно занимание тук, на Балканите.

6. Имате ли съвет към българите на този етап?

Би било нескромно да давам каквито и да било съвети. Бих искал само да пожелая на българите всичко най-добро в тяхната прекрасна страна в регион с голям потенциал и толкова важен за бъдещето на Европа.